Момчето и цветята | Bulgarian original novelette

00 | стъклени парченца

❀ ❀ ❀

АНДРЕЯ ПРЕНЕБРЕГВАШЕ НАПЪЛНО известията, които получаваше на телефона си. Устройството чуруликаше непрестанно, опитвайки се упорито да го изскубне от книгата, която четеше. Той обаче не се разсейваше лесно, още повече ако бе изцяло погълнат от четивото си. Дори и отвън да валяха метеорити вместо дъжд, необичайният феномен едва ли щеше да му направи впечатление, освен ако не застрашаваше пряко ползотворността на заниманието му.

Чак когато прочете главата, Андрея благоволи да удостои телефона си с така желаното от него внимание. Отключи го и на екрана веднага се показаха няколко известия от Instagram, още толкова в Pinterest, десетина от YouTube, пет от Snapchat и тридесет и едно непрочетени съобщения от общи чатове в Messenger. Не знаеше защо притежава профили в толкова много приложения, които дори не използва. Той бе като призрак в тях - обитаваше ги без никаква активност. Не качваше никакви снимки, не отбелязваше всяка промяна на настроението си, не оставяше коментари под чужди постове. Андрея не беше страстен привърженик на социалните мрежи, подобно на повечето млади хора. Той сам се определяше като старомоден романтик. Ах, как искаше да се върне във времето, когато единственото средство за комуникация са били дългите писма.

Закани се да изтрие всички получени известия, но тогава видя съобщенията от Елена:

Може ли да остана тази вечер у теб?
20:03

В момента вървя към твоя блок.
20:04

Ще успееш ли да ме вмъкнеш вътре без твоите да разберат?
20:04

Пред входа на блока съм.
20:22

Отвори ми.
20:22

Отвори ми.
20:28

Имате едно пропуснато обаждане от Елена Домовчиева.
20:30

Андрея!
20:31

Андрея!
20:31

Андрея!
20:31

Андрея!
20:31

АНДРЕЯ!
20:32

!!!!!!!!!
20:32

Съмняваше се, че братовчедка му беше толкова ядосана, колкото изглеждаше. Тя беше наясно с лошия му навик да не си проверява телефона често. Едва ли би го съдила за това.