Огледален Живот

Глава 5

- Как си, приятелко? Как са нещата при вас? Така и не ми каза защо не ми говореше при предишното ни виждаме. - пред очите ми се изрисува картината на тичащо бебе в парк с цъфнали минзухари и теменужки. Лястовички и други дребни птички пеят своята щастлива песен в чест, че пролетта е дошла. Бебенцето има венче от върба на глава.

Спомням си Полина да ми обяснява за този празник в началото на пролетта. Ако не бъркам беше Цвет- нещо си. Детето гони един син балон. Смее се и пляска с ръце. Вглеждам се добре и разпознавам чертите на Пламен. Малкото пламъче е пораснало!

- Виж колко е различен след последната ни среща! Имаме вече шест зъба! Божо замина в командировка, затова на Цветница сме само двамата с Пламко.

Спомням си за снощи с Тео. Как ме целува по челото и тръгва през плажа към своя дом.

- Къде отива Тео? Какво е станало с вас, хора? Той не те е оставял сама от първата ви седмица заедно! Дори и когато се съмняваше във връзката им със Сара и мислеше, че са любовници, колкото и да ти беше ядосан за недоверието, пак остана при теб.

- Сара.. какво? Не е възможно! Как?! - нещо вътре в мен ми казваше, че това е абсурдно твърдение. Знам верния отговор, но не го виждам.

- Знаех си, че чрез ревността ти ще ти извадя глътнатия език. Започвай да говориш момиченце! Какво си направила? Човекът само земята под краката дето не целува, а ти си го натирила в дом, в който не се е прибирал от година! - Година ли?!

- Виж, не помня нищо! Имам проблясъци на частични сцени от живота и това е. Мислех се за теб! Разбираш ли?! Та аз смятах, че Теодор ми е доведен брат или съквартирант. Да не говорим за собствения ми дом, който смятах за негов!

- Ауууу, е сега я втасахме! Крадците на спомени ли те пипнаха?

- Нямам представа, първото нещо, което видях беше образът си в огледалото. Как съм стигнала до там и коя е стаята, в която бях, са неща, които не знам. Показах ѝ спомените си, а те се изрисуваха като с магическа четка.

- Това е твоята галерия. Последно общувахме в първия ден след операцията. Спях много, докато бях в реанимация и шока дали Пламен е добре. Явно съм ти повлияла. Това, което знам е, че чакаше клиент, който иска да купи две твои маслени платна. - Мъррр-Мърррр, чу се мъркане. - Събуждам се.... Сивушка явно е гладна. Ех, тази котарана не се наяде! Кажи на Тео да погледне стативите ти, ти сложи две от камер.... - и гласът ми заглъхна.

Събуждам се, увита до уши в одеялото на огромното легло. В хоризонта се виждат първите лъчи на слънцето. Чувствам се отпочинала и пълна с енергия. Това ли имаше предвид Тео под усещане за презареждане след общуването с двойник?

Искам да бягам, да скачам. Ставам и хуквам към банята, както се оказа, че е една от четирите врати. Тя е невероятна! Когато влезеш на отсрещната стена има плот с две мивки. В дясно има две стъклени врати. Зад първата е тоалетната, а зад втората - душа. Те гледат към вана, а зад нея има френски прозорци, които могат да се отварят изцяло. Определено това място е направено със стил. Топваш се във ваната и наблюдаваш пейзажа.

Измивам си зъбите набързо и намирам слушалките си. Вчера след тръгването на Тео направих обстойно проучване на къщата.

Съседната е малка по площ стая, направена като гардероб. Всичко е подредено по цветове, а в средата има малко кушетка, на която да седнеш, когато се обличаш. На нея има натрупани дрехи. Явно харесвам реда по шкафовете, но и да имам кътче безпорядък... От ляво са само мъжки дрехи, а от дясно са дамските - мисля си го така все едно не са мои.

Зад четвъртата врата цари творчески хаос. Има два статива и маса с разпръснати бои, четки, моливи и платна. Леле, как намирам нещо тук?! А самата стая е все едно не си в къща. Две от стените са стъклени и създават илюзията че няма преграда между теб и природата. Едната от тях гледа към палмовата горичка в далечината, а другата към плажа.

Излязох и хукнах към пясъка, облечена в спортен екип. Усилих музиката, докато загрявах и побягнах в леко темпо по мокрия бряг. Чувствах се като вятъра, носещ се по вълните и играещ си с песъчинките.

Заслушах се в мелодията. Нещо ме теглеше на някъде като магнит. В един момент се спрях, защото в далечината видях позната мъжка фигура да тренира. Наблюдавах го да изпълнява упражненията си повторение след повторение. Даже не се задъхваше, все едно това, което прави е детска игра. В един момент стана, изтупа се, хвърли нещо на пясъка и тръгна към водата.

Гмурна се в океана и заплува, неподозиращ, че го наблюдавам. Вървях и го следях с поглед. Беше невероятна гледка. Седнах до нещата му и го изчаках, а той ме забеляза, чак когато излезе.

________________________________________________________________________________

Добро утро, успешна нова седмица. 
Хубав и прекрасен ден :)