В друг свят съм и в друго тяло. Усещам само духа си. Поглеждам се в огледалото. Това не съм аз! Не може да съм толкова променена! Поглеждам ръцете си - моите са! По-слаба съм, но съм си аз.
Поглеждам отново отражението и от там ме гледа младо момиче на поне 19 години. Косата ѝ е дълга до кръста и черна като катран. Преди харесвах този цвят, но не и сега. В последно време я подстригвам максимум до под гърдите и вече не ѝ правя етажи, оставяйки я в естествения си обем. Боядисвам я в кафявите златни тонове.Устните в огледалото са моите, очите и те... Боже това съм аз, но в по-младата си версия!
- Здравей, Покахонтас.- казва ми дебел мъжки глас.
Завъртам се и виждам мъж. Леле какъв мъж само! Седнал е в кожено кресло и ме наблюдава. А той ли? Очите ми са само в него! Забравям за промяната си, дори за света около мен. Тъмни, омайващи очи - така познати, устни плътни и сочни като праскови. Дали имат същия вкус като плода, на който ми напомнят?
Леле това нали не го казах на глас?! Лицето му е като на някой бог. От Рая ли е? Не, надали. Много е красив с тъмната си леко начупена отгоре коса, а отстрани много къса. Има леко набола брада на перфектното си, божествено грубовато лице. Въпреки че е седнал, му личи, че е висок. Ах, как искам да заровя пръсти в тези къдрици!
- Какво ти става? Защо ме гледаш така? - чуди се той. А аз ли? Стоя като изтокана. Чува се гръм, заради който се оглежда и става, дърпайки ме за ръката.
- Трябва да тръгваме, намерили са те!
Те? Кой? Мен? Че коя съм аз? Едно обикновено момиче! Какво? Момиче ли? Не! Аз съм жена на 32 с любящ съпруг и бебе!
- Чакай малко, къде ме дърпаш? Трябва да намеря мъжа си и детенцето ни!
- Отново ли? - пита ме Бога на греховете. Защо му казвам така ли? Защото е греховен! Искаш да направиш нещо мръснишко? Е, това е човекът, с който да го извършиш! От плът и кръв.
Чакай какво? Това откъде дойде? Нещо не е наред!
- Пока, какво помниш? -още един въпрос от сътворения само за пакости мъж.
- Как оставям моето бебенце да спи в кошарата си. После лягам до съпруга си и заспивам, а сега съм тук, с Вас.
- Вас? Ех,... Добре, сега нямаме време за обяснения! Тръгвай!
Дърпа ме към една врата. Минаваме през нея и ни обгръща тъмнина. Хванал ме е за ръката и ме води към място, за което само той знае къде се намира. Ръката му е голяма и топла. Държи ме все едно съм най-скъпото му нещо.
أنت تقرأ
Огледален Живот
عاطفيةЕдин свят - две реалности. Сродни души, намиращи се в която и да е вселена. В едината реалност вратите са просто част от интериора, но в другата... В другата са портал към възможностите. Е, имаш ли смелост? Мини през вратата и разбери в кой от дват...
