Огледален Живот

Глава 3

Листата на палмите се полюшват леко, като в танц с вятъра, а вълните на морето препускат като стадо бели коне през тучни поляни. Нежната мелодия на вълните и тишината ме омагьосват. Винаги съм обичала водата, носи ми спокойствие.

Усещам две ръце да минават по тялото ми и да ме притеглят към друго силно и мускулесто. Заедно наподобяваме цигулка, прибрана в калъф. Моето пасва идеално в прегръдките на Тео. С нос маха падащата ми свободно коса и ме целува ме под меката част на ухото.

- Пак се отнесе. - нашепва, без да се отдръпва от мен. - Ако този поглед беше насочен към мъж, нямаше да съм доволен, Поки.

- Защо ме наричаш Поки или Покахонтас?

- Защото приличаш на нея. Имаш тъмния загар на кажата и кафяви като опушен дъб очи. Тялото ти е ... Знаеш колко обичам да го боготворя... - Целува ме отново и ме стиска още повече. - Имаш тези невероятни устни, създадени само да рисуват по кожата ми.- говорейки ми ме милва с нос.

Тръпката, която минава по тялото ми е подобна на гъдел, но такъв, който след себе си запалва всичко. Кожата ми настръхва все едно духа студен вятър.

- Да не говорим за косата, която е като водопад от черно злато, а тялото ти е перфектно, нито мускулесто и релефно, нито прекалено меко. Майка ти и баща ти, когато са те създавали, са рисували с омагьосани бои! - мърмори си, докато главата ми е на рамото му.

Ръцете и тялото му са моят храм. Нали знаете усещането, когато влезете в църква? За мен то е душата ти да намира своя покой там има. Нещо, което ти позволява да си отдъхнеш. Да забравиш за всички и всичко и да имаш надежда за по-добри моменти и дни.

- Да не си посмял да спреш да ме целуваш! - казвам му аз със строг тон.

Какво? Наистина ли казах това?!

- Някой си спомни как обичам да го измъчвам? - измърка близо до ушната ми мида.

- Не, не си спомням, не знам защо го казах, господин Грях.

- Мммм... - помилва кожата ми с език.

Търррр тъъъ - чува се писклив звук от часовника на Тео. Той вдига ръка и натиска нещо като обица на ухото си.

- Слушам. - казва със строг глас и се сепвам. Започва да гали корема ми, за да ме успокои с ръката, която все още ме обгръща.