Лина
Седях в гардеробната и се чудех какво да облека. Имаше най-различни дрехи, но той не ми каза какъв е барът или дали има дрескод. Това тест ли беше, за да види какво ще направя и как ще се облека? Хич няма да го мисля, действах така, както ми идваше отвътре. Каква жена съм, ако не си слушам интуицията? Тръгнах от единия край на щендера към другия, а ръката ми докосваше всяка дреха. Затворих очи, вдишах и издишах.
Успокой се... Вдишване.... Успокой се.... Издишване...ус...
Несъзнателно се насочих към парфюм, след това повторих и потрети, действието с новата си мантра.
Леле подейства! Изненадах се много от себе си.
За неопределено време имах целия тоалет от бельо до обувки, а в главата си визуализирах какви грим и прическа да си направя. Оправих се за отрицателно време. Малко преди да приключа с макиажа си се чу гласът му от входа на къщата.
- Мъниче, къде си се скрила?
-В банята съм. - бях разхвърляла палитрата със сенките си, а преса за коса изстиваше в хаоса наоколо. Гримът бях направила фин, лек, нищо натрапващо или силно. Само подчертах очите и миглите си, а устните потъмних с един нюанс.
- Майко мила! - се чу от вратата. Завъртях се и го видях да се взира в мен. - Какво... Мале.. Как ще те опазя тази вечер?
- Прекалила ли съм? - изплашено се погледнах в огледалото. Всичко беше така, както си го представях. Косата си оставих да се лее свободно, а от върха на главата към челото сплетох две плитки, които се раздвояваха по него и се скриваха зад ушите ми. Имитираха естествен венец. Очите бяха с опушено лек грим. Обичките не ги промених, не сметнах за нужно, защото бяха идеални.
Облеклото ми се състоеше от изчистен потник с дъговидно деколте в прасковен цвят, черни дънки, а коженото яке ме чакаше на леглото. В отражението на огледалото погледнах към Тео. Гледаше ме с нежност в очите и ме оглеждаше от главата до петите.
- Не, не си... Влизам за душ. - дойде премести косата от рамото ми и ме це целуна под ухото. - Ароматът ти винаги ме влудява. Мммм. - отдръпна се от мен и ме плесна по дупето. Полазиха ме тръпки по цялото тяло.
Беше готов, докато върна всичко по местата и оставя стаята прилежно подредена.
Спираше ми дъха! Как щял да ме опази ли? Ами аз него? Облечен изцяло в черно, беше разкопчал ризата си до третото копче, за да се виждат релефните му гърди. Косата му още влажна от душа, къдрици стърчат на всяка страна, а три по-дълги кичура са паднали пред челото му. Приближава се към мен и ме прегръща. Вдигнах ръка и я прокарах през косата му.
YOU ARE READING
Огледален Живот
RomanceЕдин свят - две реалности. Сродни души, намиращи се в която и да е вселена. В едината реалност вратите са просто част от интериора, но в другата... В другата са портал към възможностите. Е, имаш ли смелост? Мини през вратата и разбери в кой от дват...