Чисто кръвни

Two

Влакът най-накрая спира, когато пада нощта. Проверих часовника на китката си, беше 6:30, което означава,че патуваме повече от седем часа. Нищо чудно, че съм изтощена.

Точно когато съм на път да се изправя, виждам как чичо Сивиръс стоеше пред прозореца на моето купе. Изважда пръчката си и я развява над вратата.

" Направиго ей така, предполагам?" той изръмжа през носа си към мен, докато влиза в малкото купе.

" Почти" отговарям докато правя крачка на зад, за да има повече място.

Той отново размахва пръчката си към вратата и я затваря зад себе си. " И така, това ще се случи. Ще отидеш направо в офиса на Дъмбълдор и той ще те сортира в коя къща да си. Вярвам също така, че си настигнала цялата си работа?" казва той докато ме гледа яростно.
" Да всички наваксани" Отговарям което го кара да изправи лицето си.

" Ще се видим в Голямата зала товщгава, Айви. "

Той отново изважда пръчката си и със светкавица съм в офиса на Дъмбълдор. Или това, което според мен е кабинетът му така или иначе.

Беше кръгла стая с конусовиден таван, очевидно кабинетът му щеше в горната чест на кулата. Пред мен имаше бюро от тъмно дърво с папка с нещо, което приличаше на древна хартия с надпис върху тях с почти черно мастило единственото нещо в папката което можех да прочета, беше името ми отпред. Тъй като това бяха само три букви и те наистина не можеха да бъдат обединени, беше много по лесно да се чете. До него имаше стара кожена заострена шапка.

Отивам до бюрото, за да се опитам да взема шапката. Когато се приближава до бюрото, бръчките на старата шапка започват да офилмят лице, което след това ли извика "Ой", точно когато щях да какво още пише в папката.

" Какво беше това за глупавата  папка?" Трябва да се върна в шок.

"Това са частни документи за студенти", подшушва ми шапката - "Само за очите на професор Дъмбълдор. "

"И че учениците щях да бъда аз ", възкликва аз обратно към бюрото и отивам да стигна до папката пълна с хартии," сега ми позволете да разгледам досието си". Точно когато мога да се докосна до папката, чувам как се отваря вратата зад мен." Коя си ти? " Чувам глас отзад. Обръщам се и виждам русокосо момче с пронизващи сини очи, за гледано в мен. Беше облечен от глава до пети в черно. Черните му блейзери бяха покрити с черна риза, а някои от копчетата бяха оставени отворени, за да се видят почти гърдите му. "Здравейте?" казва отново той махайки с ръка пред мен.

"Аз съм Айви" казвам докато изтласквам черната си коса от ли ето си.

"Айви коя?" той се усмихва, докато се приближава до мен. Когато той се приближи до мен, можех да разбера, че е доста по-висок от мен. Усещах само силния аромат на одеколона, в който явно се беше удавил, преди да влезе в стаята.

"Не ти влиза в работата." Усмихвам му се, когато той се изправя срещу ме.

Той се приближава още по-близо до мен до точката, че почти ми диша и ме помирисва. "Чиста кръв. Какво е твоето фамилно име?" попита той докато ме оглеждаше надолу.

"Първо, изненадана съм, че межеш да ме помиришеш с целия този одеколон, с които си се облял, и второ защо за бога да ти казвам. Дори не знам кой си!" възкликва докато отстъпва крачка назад за д аима повече разтояние между нас.

"По дяволите няма начин. Ти си Снейп, нали? "той се смее в лицето ми.

Лицето ми моментално се изчервява, когато ме хванат" О, по дяволите. " казвам аз докато въртя очи.

" Аз съм Малфой" казва той докато подава ръката си.

"Какво е първото ти име?" питам съркастично докато му стискам ръката.

" Драко" отговаря той.