Мръсни ръце, счупени ребра и други места, където сърцето ми живее

Писмо до читателя

Винаги съм си мислила, че ако направя това, ще става дума за отмъщение. И със сигурност може да е започнало по този начин. Като гигантско МАЙНАТА ТИ на всеки, който някога ме е разочаровал.

Смешно е как изкуството отеква, когато е обвързано с години на нараняване. Доверих се на скапани хора с най-меките части от себе си и записах тези парченца болка, без да знам, че един ден ще ги предложа на всички.

Докато събирах стари парчета, които бях писала и преживявах болезнени моменти, за да създавам нови стихове, се подигравах на глупавото си сърце. Бях оставила мъжете да ми правят най-лошото и бях в края на друга връзка, която стана далеч по-токсична.

Спомням си, че прочетох тези парчета, чудейки се какво, по дяволите, правех. Чудех се кога ще трябва да спра да кървя за изкуството си.

Говорих с майка ми и една от най-добрите ми приятелки, и си спомням, че тя каза, че това трябва да завърши с надежда. Само, че още не можех да го видя.

Трябва да кажа, че през цялото нараняване тя успя да извади най-добрата версия на мен. Тя успя наистина да ме види по начин, който ми помогна да се излекувам.

И така, за майка ми и моите приятели Кристина, Рене, Карла и Ана толкова съм благодарна за вас. Благодаря ви, че ми помогнахте отново да намеря храбростта си.

Моята отдаденост не е без мисъл. Не събрах тези думи, за да ги подаря на мъж.

Но, човече, Владимир беше навреме.

Благодарна съм му, че ми показа щастливия край, който никога не съм виждала да идва. За това, че ми показа, че през цялото време е било в мен.

За всяка от красивите жени, които могат да почувстват едно или друго стихотворение, вие сте вашият щастлив край завинаги. И ако търсите някой, който да ви обича, потърсете тези, които вече го правят.

Опитах се да намеря щастието си в ситуации, в които то никога не можеше да израсте напълно. Саботирах се, без изобщо да поемам отговорност за това.

Намерете любовта там, където живее, и я защитете.