Обещах си, че повече няма да пиша за теб. Но разрязах вената си и кървя на тази страница, защото искам тя да знае... той е гръмотевична буря, маскирана като танц под дъжда.
Той е ураган в морето, маскиран като сигурно пристанище.
YOU ARE READING
Мръсни ръце, счупени ребра и други места, където сърцето ми живее
PoetryВинаги ще се чудя дали си прошепнал сбогом, преди да ме наблюдаваш как се отдалечавам. Ако да, звучеше ли като задух след маратон? Като да викаш за помощ, след като сам си разбил собственото си сърце? Авторски права © 2021 от Наташа Всички права...
