Може би това е красотата в цялата тази несигурност:
Можем да видим картината толкова ясно, че бихме могли да я поставим в рамка и да я окачим над камина. Можем да се обърнем към това почти и да знаем, че почти докоснахме звездите.
YOU ARE READING
Мръсни ръце, счупени ребра и други места, където сърцето ми живее
PoetryВинаги ще се чудя дали си прошепнал сбогом, преди да ме наблюдаваш как се отдалечавам. Ако да, звучеше ли като задух след маратон? Като да викаш за помощ, след като сам си разбил собственото си сърце? Авторски права © 2021 от Наташа Всички права...
