Ужасена съм от мъжа, който се извисява над мен, усмивката му е лека и ръцете му са отворени.
Той изрязва мир от мен, размахва го от костите ми, ръцете му винаги докосват, винаги успокояват, никога не вземат.
Вдишвам объркване и издишвам безпокойство в очакване на неизбежното разбиване на сърцето.
Аз съм любимата любовница на разочарованието.
Намерих надежда между устните на мошеници.
Той намира надежда при вида ми.
И се вписваме без усилие.
Когато ме докосне, забравям да дишам.
Забравям какво е усещането да си дишащо, счупено нещо.
И вместо това избирам да бъда красива.
YOU ARE READING
Мръсни ръце, счупени ребра и други места, където сърцето ми живее
PoetryВинаги ще се чудя дали си прошепнал сбогом, преди да ме наблюдаваш как се отдалечавам. Ако да, звучеше ли като задух след маратон? Като да викаш за помощ, след като сам си разбил собственото си сърце? Авторски права © 2021 от Наташа Всички права...
