Bag of Papers

Мокър концерт

Събудих се на болнично легло. Видях как непознат мъж с бяла престилка излезе от стаята ми. Той държеше пълен абокат в ръка.

След малко дойде сестрата. Попита дали наистина се казвам Чин Чонг, а след положителния ми отговор се усмихна. Попитах я какво се е случило, а тя ми каза, че съм щял да се удавя със слушалката на душа и че съм паднал по гръб в банята. Докарали са ме в безсъзнание. Сега съм бил стабилен и са щели да ме изпишат, след като попълня няколко формуляра. 

Тръгнах към вкъщи леко замаян. В колата беше доста топло и се задушавах. Със сигурност ми трябваше душ. По пътя се случваше да виждам някакви черни фигури за секунди, които после изчезваха. Помислих си, че ги виждам заради умората, и ги игнорирах.

Стигнах пред моравата на къщата ми. Опитах се да сляза, но видях една сива котка под мен. Щях да се строполя отгоре ѝ. Обърнах се, но видях, че няма никаква котка. Може би се е скрила под колата.

Докато ходих към входната врата, се клатушках наляво-надясно. Виеше ми се свят. Опитах се да запазя баланс, като спра. Погледнах към слънцето. То изглеждаше прекалено близо, сякаш всеки момент щеше да се удари в Земята. Изплаших се и побягнах.

Веднага влязох под душа и се опитах да се успокоя. Пуснах водата максимално силно и затворих очи. Исках първо да си измия косата и посегнах към етажерката, но вместо шампоани, там имаше наредени лястовички. Те започнаха да чуруликат една омайна мелодия, а аз се заслушах. Отново затворих очи за момент. Музиката се усилваше още повече. Отворих очи и този път видях сцена,на чийто подиум стоях аз. Взех микрофона и започнах да пея. Мелодията беше толкова приятна, че започнах да обикалям сцената с крачка в такт.    

Темпото ставаше все по- бързо, а аз пях все по- силно. Дойде краят и реших да изпея най- високата и най- дългата нота, която гласът ми позволяваше. Продължи поне 10 секунди, в които се чувствах така, сякаш се задушавам. Сякаш съм под вода и се давя. Спрях се и се опитах да си поема въздух, но не можех. Публиката побесня от прекъсването и скочи към мен. Лицата им бяха чисто черни, с кървясали очи. Имаха и рога. Ужасих се и отстъпих, но се спънах и започнах да падам назад. Публиката ме настигна и в същия момент изчезна, заедно със сцената. Последно видях само стената на банята, заедно с падащата до мен слушалка на душа, и всичко стана черно.

Събудих се на болнично легло. Видях как непознат мъж с бяла престилка излезе от стаята ми. Той държеше абокат в ръка...