Bag of Papers

Оживената пустош

На един остров, намиращ се на хиляди километри от най-близката суша, сега стоеше едно престаряло дърво. То усещаше, че времето му скоро ще свърши- листата му бяха опадали, кората бе нащърбена и наполовина изчезнала, а корените вече нямаха с какво да се подхранват. Дървото очакваше своята смърт смирено и тъжно, спомняйки си какво видя през живота си:
  
Преди 100 години, колония се заселила на острова, засаждайки и така давайки живот на дървото, близо до едно голямо езеро. След него засадили хиляди други. И така островът полека се превърнал в едно оживено място. Хората се грижели за природата и животните, ловували са и са си помагали.
  
Един ден обаче вражески сили нахлули в острова и обявили война. Водели се ожесточени битки, хиляди хора били избити. Заради скорошното си създаване, островът бързо бил покорен отново и разграбен.
  
Последвали години  на робство и експлоатация. Робите работели по 16 часа на ден. Тормозът от страна на новите колонизатори бил постоянен- побоища, обиди, заплахи, наказания. Поробените всеки ден се молели на Бога за спасение. Винаги търсели знак,възможност, но такава не открили досега.
  
Веднъж, група минувачи, водени от страж, минали покрай езерото. Тогава един от робите се разсеял, гледайки омаяно към водата. Стражът решил да не казва нищо и за секунда застанал зад него, хващайки и засилвайки го под водата. И двамата паднали, а водата ги засукала. От тях не останало и следа, а от дървото излязъл дим. Едната част на дима приличала на птица, летяща към небето, а другата- на черен демон, потъващ в земята.
  
Минувачите и стражите се изплашили и моментално се върнали в лагера си. Историята се разнесла из целия остров и на другата сутрин това била главната тема за коментиране. Поробените мислели, че това е Божият знак. Че образите на дима представлявали рая и ада- птицата на роба летяла към рая, а демонското лице на стражата потъвало към ада. Стражите пък се страхували точно от плана на робите, защото изчезнат ли още хора, няма да има безплатна работна ръка. Затова засилили охраната около езерото.
  
В продължение на седмици, робите планирали въстание. Макар и да са били по- слаби физически, имали голямо числено превъзходство.
 
Не след дълго въстанието избухнало около езерото. Всички искали да влязат в него, и така да освободят душите си. Вярвали в силата на Бог и се били равностойно с тогавашните колонизатори. В погледите на всеки един роб се виждала надежда, сигурност и сплотеност, а при всеки страж- ужас от адската участ.
  
След дни сражения, робите победили над стражите. Наобиколили езерото, като първо избутали всички стражи вътре. Те били погълнати от езерото моментално. Черна демонска вихрушка се показала на хоризонта, попиваща в земята и черняща я.
  
Най- после робите били свободни. Някои умрели, някои смъртно ранени, други полуживи... Но свободни. Всички се хванали заедно и напуснали този свят. Появила се една грамадна птица, разтърсваща въздуха наоколо със замаха си, и изчезнала в облаците.

От острова останало само пустош след разгромяващата война. Животни, гори, природа... Всичко било потушено. Единственият останал живот бил този на 100-годишното дърво. То обаче също се предало- клоните му се изпочупили, стъблото се ронело, короната се накланяла настрани. Накрая то паднало в езерото и също изчезнало някъде в небесата...