Run away

2 глава

                    12:00 часът

Вече не се чува абсолютно нищо от хола и кухнята. Мама и татко сигурно вече спяха. Прегледах пак дали съм взела всичко в раницата. Бях си направила списък какво ми трябва.

-дрехи
-пари
-няколко Corny-та
-две шишета вода
-една перука
-тефтер и химикалка

Закопчах раницата, и отворих прозореца. Надникнах, и видях какъв мрак е навън. Уличните лампи не работят, и се чува само как съседското куче лае на някой плъх, или на някоя котка влязла в дворът му.
Пак надникнах. Не е чак толкова високо колкото си мислех. Поне два метра ги имаше, но не мисля че нещо ще ми стане. Взех раницата
, затворих очи и скочих. Заради раницата успях да падна и малко се ужилих на коленете, но няма война без жертви, в този случай моите колене.

Поглеждам пак прозореца, за да се уверя че никой не ме е чул. Прескочих оградата на двора и вече бях сама на тротоара, осветен от едва работещи улични лампи. Не знаех къде да ходя, не знаех какяо да правя. Просто отидох на главната улица и започнах да ходя, съвсем спокойно, понеже беше късно вечерта и минаваха само една две коли на час, пълна с напили се купонджии.

Минаха сигурно тридесет минути, когато вече разбрах, че съм излязла от градът.

Походих сигурно още двадесетина минути, когато видях една малка бензиностанция да работи. Влязох в нея и първата ми работа беше да отида до тоалетна. Измих си ръцете и погледнах в огледалото над чешмата. Щях да успея. Нямах избор. Излязох и усетих как корема ми къркори. Корнитата нямаше да ми стигнат за кой знае колко дълго, и реших да се запася Взех два сандвича, една голяма бутилка с вода, кроасан със шоколад и един Snickers. Платих, и отидох да ям един от сандвичите на масата. Усещах как очите ми се затварят. Ако не пийнах кафе всеки момент щях да заспа на масата. Оставих сандвича и си поръчах едно Еспресо. След минута вече беше готово, и пак отидох на масата. След като се наядох излязох от бензиностанцията и продължих да ходя. Ако продължавах да ходя на пътя, и то пеша, рано или късно щяха да ме намерят.

Видях, че до пътя има малка горичка, и реших да се скрия там, ако някой пияница или по-лошо- Адам не се появеше. След още около три часа ходене реших да седна на един камък. Погледнах часовника си. Вече беше 5 сутринта. Погледнах към небето, и видях изгряващото слънце. Винаги съм намирала изгревите за удивителни, защото всеки път виждаш небето по различен начин. Тази мисъл, набързо ме отърси от тази която все още се молех да е някакъв кошмар и да се събудя всеки момент. Но уви, живота ми беше предвидил друго.