Run away

4 глава

Не знаех какво да правя. Само усещах тази ръка на рамото си. Обърнах се и ударих човека зад мен. Още не виждах кой е.

-МАЙНАТА ТИ АДАМ!

-МИР!МИР!МИР!Накърняваш ми достойнството, a сега и лицето.

-Ти ли си? Не си ли тръгна?

-Защо помисли така? Просто отидох да бера ягоди.

Бръкна в джоба си и от там извади полу-смачкани горски ягоди.

-Сега не стават за нищо.

-Сладко?

-Благодаря!

-НЯМАХ ТОВА В ПРЕДВИД!

-Знам! Но ти ми накърни достойнството, и носът, така че имам право да те подразня. Също така искам да знам кой е този Адам, и защо толкова го мразиш че за малко да ме убиеш, като ме помисли за него.

- Не ти трябва да знаеш. Нито да идваш! Разкарай се!

Обърнах се, докато не видях дрон в небето. На кой ще ми трябва да пуска дрон по средата на гората, освен ако не търси някой...?

-Крий се!

-Какво?-попита той изненадан.

-СКРИЙ СЕ!

Почнахме да тичаме колкото се може по-навътре в гората, Докато не открихме много малка пещера в която влязохме.

-КАКВО СТАВА ТУК?

Не му отговорих.

-КАКВО СТАВА ТУК?

-Замина ли си?

Той се изправи и надникна навън.

-Да, спокойно!

-Пак питам! Какво става тук?

- Сложно е!

- Всички казвате така!

-Става ли да ти кажа по пътя?

-Добре.

Разказах му какво става и когато свърших с историята и отговорите на въпросите му, той стоеше на едно място и ме гледаше все едно е видял призрак.

-Можеш да спреш да ме гледаш като заклан-казах, докато се чудех как да реагирам при тази негова реакция.

- Просто...Не разбирам как имаш психиката да се справяш със всичко това.

-Трудно е, но знам че винаги ще се намери светлина в края на тунела.

- Ами... Майка ти?

- Тя е против това фиаско, но остана при тате за да види да не ме проследят. Ако стигнат близо до мен мама ги отправя в грешна посока. Умее да си играе с умовете на хората. Ти трябва да се връщаш родителите ти ще се тревожат. Аз мога да се оправя сама.