Run away

3 глава

Беше рано сутринта. Близо пет или шест сутринта. Слънцето още не беше изцяло изгряло. Не бях излизала от стаята от както се настаних, освен за вечеря чийто остатъци си взех за закуска която да изям преди да тръгна.Оправих леглото, изядох салатата и пържената риба от вчера, отидох в банята да си измия зъбите, преоблякох се и си прибрах нещата в раницата. Преди да изляза оставих парите на възглавницата, но когато отворих вратата видях онова момче в коридора, още много сънен.

-Като каза, че си тръгваш рано сутринта, мислех, че имаш предвид осем или девет, а не пет и половина.

- Малко бързам.

-Поне остани за закуска. Винаги имаме по адски много за закуска, и накрая майка ми ме кара аз да я ям.

- Съжалявам, но наистина бързам.

-Добре, явно искаш от мен да загубя невероятната си форма и мускули.

-И къде ги видя ти мускули? Тия двете клечки които ти се водят ръце ли?

-Накърняваш ми достойнството.

-Това е дарба.

След няколко секундно мълчание в което и двамата само само се подсмихвахме неловко аз се обърнах и си тръгнах. Когато излязох навън, първата ми мисъл беше "Ами сега на къде?"

Трябваше да отида някъде, но първо трябваше да се свържа с мама. Почуках пак на вратата на къщата, и момчето ми отвори.

-Какво забрави?

-Може ли телефона ти да звънна на някой. Моят няма батерия.

Технически не е лъжа. Когато тръгнах телефона ми нямаше батерия, тъй че не лъжа.

-Да изчакай.

Влезе вътре, и след минута се появи с телефона.

-Заповядай.

-Благодаря.

Взех телефона от ръцете му и след като написах номера в телефона се обадих.

-Ало?

-Здравейте, обаждам се от фирма за почистване на килими в Лийвънуърт.

-Оу,нямам нужда от услугите ви, но благодаря че се обадихте!

-За нищо!

Затворих и изтрих номер а от телефона. Подадох ги на момчето и се обърнах да си тръгна,но той ме прекъсна.