Run away

1

Най-сетне свърших с домашните за седмицата. Не знам как успях да ги направя. Отидох в стаята си, да си оправя раницата за понеделник и отидох в хола, да гледам "Двама мъже и половина". Малко след като го пуснах видях че баща ми идва с някакъв мъж и момче, горе долу на моята възраст. Явно бяха баща и син.

-Мартина! Не те очаквах вкъщи. Не си ли на училище?

-Събота е, татко!

-Всъщност, така е много по-добре. Ела да те запозная с нашите гости.

Станах от дивана и отидох да се здрависам с непознатите.

-Това е Адам Донъли- моят шеф във фирмата.

-Приятно ми е!- опитах се да звуча колкото се може по искрено и не толкова отчаяно, ала май не ми се получаваше.

-А това е Фран Донъли.

-Здравей!- Изглеждаше като типичното разглезено богатажче, но ни бяха гости и трябваше да се държа прилично.

-Много ми е приятно да се запознаем, Мартина!- отвърна момчето. Имаше някаква странна, самодоволна усмивка която не падаше от лицето му.

-Мартина! Искам да се държиш много добре със Фран, защото скоро ще бъдете семейство!

-Татко! Да не си станал гей?- почти не повярвах какво казах.

- Не! Аз все още съм женен щастливо за майка ти!

- А тогава как ще бъдем семейство?- в главата ми звучеше много по-добре.

- Робърт, може ли аз да ѝ кажа?-попита Адам.

-Мисля, че ще е по-добре, ако аз ѝ кажа.

- Разбирам.

-Мартина!

-Да?- усещах как сърцето ми туптеше даже в петите. Това което щеше да ми каже не беше на хубаво.

- Ти ще се омъжиш за Фран.

Не знам какво ми стана, но почнах да се смея като напушена. Не можех да се спра.

-Мартина... МАРТИНА!-Изкрещя татко. Никога до сега не го бях виждала толкова сериозен за нещо. Наистина ли се случваше?

-Чакай! ЧАКАЙ!ТИ СЕРИОЗНО ЛИ!!!- видях самодоволната усмивка на лицето на Фран. После пак погледнах към баща ми.

Видях как майка ми идва още сънена.

-Робърт! Може ли да те попитам защо не ми каза че ще идват гости?