Бях в полицейското управление с бясния Петър до мен. Полицаят мляскаше дъвката си по най-отвратителния и гнусен начин, а аз го гледах с отвращение.
- Ще кажете ли най-сетне за какво сме тук? - продумах след 15 минутно наблюдение на неговото мляскане.
- Тук сте, защото сте различни и нашата задача е да ви разпитаме. После ви чакат изследвания. - намусеният полицай бавно стана и направи няколко крачки към нас.
- Какво искате от нас, ние сме нормални хора? - погледнах го учудено.
- Тук аз задавам въпросите, малката. - отговори хладнокръвно идиота с униформата.
- Много хубаво си се вкарал във филма. Нали знаеш че не си актьор в "Отместопрестъплението Маями". - подпрях глава на ръката си и го погледнах с отегчен поглед. Петър до мен избухна в смях, докато на полицаят му излизаше пара от ушите.
- Виж кво ченге, тя е права и за двете, сега ни пусни, щото ще повикам подкрепление да ни измъкне. - ухили се Петър, застана пред полицая и промени изражението си при последните няколко думи. Стана сериозен и скръсти ръце.
- Хлапе, я не ме заплашвай да не ти туря белезниците и после да те метна в килията. - опълчи се униформеният служител.
- Сгреши човека, старче. - усетих някаква сила. Ооо не той ще използва магия за страх.
- Петре, недей. - изрекох бързо, но той не ме послуша и направи магията.
- Ще ни пуснете ли полицай? - попита радостно Петър.
- Д-да само не ме пребивайте. - гласът на полицая се промени. Стана по-страхлив. Дано да не трае вечно. Горкият мъж, иначе цял живот ще го е страх от всичко. - А така. - усмихна се самодоволно Петър и ме хвана за ръка. - Хайде бейб. - докато ходехме до нас го хоках доста за това, което стори. Поне ни спаси кожата де.
- Не се ядосвай котенце. - повдигна брадичката ми и ме целуна.
- Уф, Петре. - изпуфках и нищо друго не казах, защото той мигновенно ми се нахвърли като ме притисна до стената, хващайки ме силно за задника.
- Оуч, мери си силата.
- Няма, ще те скъсам за това, че ме хокаш. - ооо не, наказание. Знаех кво следва и просто се насладих.
***
Стъмни се. Все още улиците бяха пълни с хора и коли бързащи да се приберат у дома на топло, докато други сега отиваха. Живота си тече. На всеки рано или късно му идва края. Но за съжаление не знаем кога той ще настъпи. Обмислях всичко това, докато се бях облегнала на парапета на терасата. Беше приятно да те подухва лекия хладен ветрец. Е, ако е брулещ вятър, на кой му харесва? Е, поне пролетта е настъпила и е много по-приятно. Зачудих се за полицаите днес. Как са разбрали, че не сме като тях?
