Почувствах топлина в сърцето си.
- Петър се изчерви, уау изумена съм, да не ти е топло? - засмях се.
- Хаха много забавно. - не ме пусна. Наведе се и този път захапа меката част на ухото ми.
- Охх добре добре не е смешноо - изчервих се. Цялата се наежих.
- Бих те изял, но после нямам кого да прегръщам и целувам. - намигна ми.
- Може ли да продължим у вас? - промърморих засрамена.
- У нас, нашия апартамент, е правилната дума. - Повдигна брадичката ми и нежно целуна устните ми. Отидохме до колата и се прибрахме като по пътя мълчахме неловко.
- Гладен ли си? - попитах го докато разопаковах чантата.
- Искам теб да изям. - мм това започва да ми се струва като сън. Петър не може да се държи толкова добре. Твърде странно се държи. Ударих си шамар. Моментално отворих очи. Бях на шезлонга, о боже. Той беше на другия шезлонг и се цупеше.
- Какво стана? - учудих се, Кое беше сън и кое не?
- След като онзи спасителчо те целуна и щяхме да се сбием ти припадна. - промърмори.
- Защо се цупиш?
- Защото флиртуваш.
- Видя ли как аз се чувствам? Видя ли как аз съм се чувствала? - скарах му се.
- Идвай с мен - хвана грубо ръката ми. Взе нещата и тръгнахме към колата.
- Ей не ме стискай! - бутна ме вътре и затвори вратата. И той се качи. Запали колата и тръгна. Мълчеше през целият път, беше злобен. Не ми харесва това на къде върви. Спря пред нас и каза:
- Трябва да скъсаме. - ококорих очи. Моля? Аз му простих? Той ми се молеше?
- Но ти ..
- Все тая просто трябва да скъсаме - изръси го бързо и без да ме поглежда.
- Кажи ми го в очите, след всичките ти молби и простотии ти ми казваш, че искаш да скъсаме? - той само си замълча. Сърцето ме заболя.
- Мама беше права, мъжете са боклуци. - изрекох през сълзи. Слязох от колата и затръшнах вратата. Без да се обръщам влязох във входа. За един ден всичко се преобърна. Ядосах се. Ярост бълнуваше в мен, страдание... Всичко ме вбеси и повърнах. Обмислях ситуацията, защо го направи изведнъж? Какво стана? Не можех да симулирам нещата. Реших да си вляза във Фейсбука. Съобщение от Петър.
Багажа ще ти го донеса утре.
Просълзих се. Глупак.
Можеш и по пощата, въобще не искам да виждам грозната ти мутра.
Бях бясна. Излязох от профила си и легнах на леглото.
Как се случи всичко...изведнъж.
"Не вярвай на момчетата, Поли"
Въздъхнах, просълзи се и веднага затворих очи, унасяйки се в сън.
***
Дъждовен и отвратителен ден.
Седях си в класната стая и слушах мизика. Предстояха ни финални тестове. Не спрях да си въртя и гриза косата. Навик още от както съм била малка. Не съм общувала с Петър от две седмици, както и не съм влизала във Фейсбук от тогава. Имах тишината, от която се нуждаех.
- Поли? - Алекс беше дошъл до мен. Не съм го чула. Него го нямаше от седмици. Чудех се къде е..
-Алекс? За бога къде беше? - усмихнах се и го прегърнах.
- Трябваше да напусна града за малко.. имах важна работа с .. мъртвите. - настръхна ми кожата.
- Моля те не ми говори за тях и ловците и прочие. Взех си доживотна почивка от тях. Искам да съм нормално момиче. - въздъхнах, а той се изкикоти.
- Ти си необикновена и без да имаш някакви дарби, титли и така нататък. - отмести кичур от косата ми. Изчервих се. Беше мил. Дори ме изпрати. Решихме да се поразкараме из квартала. Беше приятно.
- Не си мислех, че ще е толкова приятно - усмихнах се.
- Нс мен ми е приятно да те гледам как се смееш и усмихваш. Усмивката те прави ослепителна. - изчервих се леко. Седнахме на една пейка и той викна свои приятели. След 10 мин дойдоха 3 момчета и едно момиче. Представиха се. Единият се казваше Майк, другият беше Джейк.... От плажа. И накрая едно момче, което мълчеше през цялото време. Беше сладък. Много при това.
- Еййй Поли, как си? - попита Джейк и се поздравихме.
- Бивам, ти? - той се засмя.
- Извинявай за това с гаджето ти. Нали не ти се сърди?
Усмивката ми се стопи. Погледнах го с тъжни очи.
- Скъсахме. И то не заради теб спокойно. Не ми се говори. - Отсякох набързо и той смени темата.
- Доообре, хайде да играем на истина или предизвикателство? - усмихна се. Майк прегърна момичето, явно му е гадже. Алекс се смееше и всипки се съгласиха дори и аз.
- Е? Поли кое избираш? - попита ме Алекс. Почудих се малко.
- Ммм предизвикателство. - очите му грейнаха.
- Вземи тази студена вода и се полей с нея. - даде ми шише с вода. Погледнах го злобно, но накрая го направих. Всички ме зяпнаха, а аз изпищях от студ.
- Ето ти кърпа - момчето прогови и извади от чантата си кърпа. Неговият глас беше сладък. Сърцето ми забърза леко.
- Носиш кърпа в раницата си? - погледнах го ококорено.
- Ами да като тренирам ми трябва да се подсуша и спокойно чиста е. Не съм я ползвал днес. - очите му се взряха в моите. Почувствах се странно.
- Айде сладурчета да продължим. - каза Джейк. Беше забавно.. Дойде моят ред да питам момчето.
- Истина. - той избра.
- Как се казваш?
- Крис. - каза с лека усмивка, без да откъсва очи от мен.
- Леле леле бузите ти пламнаха - каза Алекс, а аз си закрих лицето.
- Ням нищо сладко е. - засмя се Крис. Гласът му ме разтопи. Какво ... какво пак ми става?
Полино стегни се.
Казах си и се успокоих.
- Поли, аз и момчетата ще тръгваме. - рече Алекс.
- Окей. - усмихнах се.
- Аз ще поостана малко с нея.
Замръзнах. Това го каза Крис. Той искаше да поостане с мен.
След като си тръгнаха и останахюе сами, той ми даде цигара и запалка.
- Знам, че пушиш. Ето. Черпя те. - каза тихо. Взех я и я запалих. Беше приятно и успокояващо. Говорихме си час, два. Някак си беше приятно. Разказах му всичко.
- Той е тъпак. - усмихна се.
- Не, не е, просто е нормално човек да загуби чувства. - гушнах си колената.
- Или просто не знае как да се отнесе с една принцеса. - това, беше единственото нещо, което каза. Бузите ми придобиха цвят. Усмихна се. Аз също. Беше приятна вечер. Или поне докато не тръгнах към нас и станах свидетел на нещо, което не съм очаквала.
Нещо, което разби всички чувства в мен.
