Лексис. Минаха 2 месеца от както я нямаше. За съжаление ето я, стои пред нас. Ужасяващо бледа, плашеща и злобна.
- Защо си тук? - попитах я и се отделих от Петър. Пристъпих бавно към нея.
- Липсвахте ми. Беше интересна вашата раздяла. Много бързо се сдобрихте.
- Не сме напълно сдобрени и не сме заедно.
- Да, чух глупостите ти. - извъртя очи.
- Лекси, изчезвай преди да съм те убил. - веднага се изписа усмивка на мъртвото й лице, когато чу предупреждението на Петър. Все едно й предлагаше секс.
- О, миличък. - изведнъж се появи зад Петър и прокара ръка по рамената му и се засмя. Той веднага се отдръпна изплашен. - Ще ти хареса ли, ако направя това! - усетих ръце по себе си. За голям ужас те ме докосваха там където не трябва. Гнус ме беше, но краката ми омекнаха и се предадох. Легнах на пода и стенех. Едва се измъкнах, колко извратено беше това?
- Не сте канени в този дом, изчезнете! - за миг тя и нейните духове изчезнаха. Отдъхнах си и седнах на стола. Петър застана пред мен и понечи да ме целуне, но аз го отблъснах.
- Не ми е до това, стига. Не съм забраванка.
Нищо ме каза и седна на стола до мен. Страдание се описа по лицето му. Много ми се искаше да не се случва всичко това. Твърде странно е, научно невъзможно и ужасяващо в някои моменти. През всичките години не съм познавала себе си толкова добре. Време е да разбера нещо повече.
Въпреки поканите и молбите на Петър не останах у тях. Реших да ходя при него само когато съм в настроение. Не ми беше лесно, но пък се нуждаех от почивка. Няколко дена по-късно отидох при съвета нн ловците. Целта ми беше да разбера нещо повече за родителите си. Колкото до това, че жената, която ме е гледала досега не ми е майка.... е ще говоря по-късно с нея. Смятам, че тя не знае нищо за истинските ми родители.
Застанах пред Великият Съвет на ловците.
- Царице, каква приятна изненада. - Съветът представлява няколко старейшина. Възрастни мъже със знание за цялото си общество. Те са безамъртни. Колко по-странно от това? Поклоних се и изрекох.
- Искам да знам нещо повече за родителите си.
- Но чедо сигурна ли си?
При този въпрос се разгневих и повдигнах вежда.
- А не бе дошла съм тука, за да ти кажа не искам?? - тропнах с крак и те се закриха като лапета.
- Много съжаляваме - учудих се от тази реакция. Нямах време затова придобих смирен поглед.
- Разказвайте.
Изведнъж придобиха сериозен поглед и единият проговори.
- Майка ти беше най-красива кралица на мъртвите. Казваше се Розалинда. Нейната красота надхвърляше лимита, но и не само. Тя беше най-силната жена по онова време. Баща ти пък беше доста дисциплиниран и служеше на народа с чест. С битки спечели титлата цар на Ловците. В миналото нямаше точно такива технологии. Всичко беше като по филмите. Всяка година се организираше бал в дворецът на баща ти. И мъртите и ловците се събираха с мир. Но само един единствен ден траеше този мир. Тогава баща ти срещна майка ти. Той беше пленен от красотата й. А тя като видя мъжествеността в него и се предаде на ласките му. Отидоха в неговата стая и се отдадоха на телата си в една страстна и силна връзка. Трудно беше да признаят връзката си, тъй като е незаконна. Всички мразеха присъствието на майка ти. Розалинда не обръщаше внимание, но и се притесняваше да не й направят нещо, след като вече беше забременяла с теб. Колкото и зли да казват, че са духовете, има и добри и грижливи.
- Но как така духовете забременяват? Как изобщо ги докосваме? - прекъснах възрастния мъж.
- Нещата не стоят както във филмите, чедо. Когато те убият ти отиваш при "живите духове", а когато умреш от старост или болест отиваш или в Рая или в Ада.
- Значи мама е била убита? - ококорих очи.
- Точно така.
- Разкажете ми още!
- Това беше достатъчно, не можем повече информация да ти дадем. - станаха още по-сериозни и удариха земята с бастуните си. Замълчах и кротко излязох от залата.
"Защо не искат да ми разказват още? Това не ми харесва."
Толкова бях замислена. Отворих вратата и бам. Ударих се в някой без да искам.
- Тцтц. Гледай къде ходиш. - повдигнах глава. Пред мен стоеше Петър. - Поли?? Миличка извинявай за грубостта, добре ли си? - прегърма ме.
- Да бе спокойно. - стана ми неловко и се отскубнах. Огледах го. Боже толкова беше секси, с бяла тениска, която подчертаваше мускулите му, с дънки и маратонки. А косата му беше рошава и небрежна. Изчервих се леко и прехапах устна.
- Ей, зайче добре ли си? - погледна ме учудено и повдигна брадичката ми. Засрамих се и затворих очи. Той леко се усмихна и засмя, но не подигравателно, а някак си радостно. Усетих устните му по челото. Сърцето ми заби лудо, особено когато ме целуна нежно по устните и придърпа в обятията си.
Защо не мога да спра да го обичам по дяволите?
