- Познавам го, да. Защо? - погледна ме учудено, при което се стъписах.
- От къде?
- Приятели сме още от детската градина.
- Сериозно ли? - шокирах се.
- Ти откъде го познаваш?
- Ааааа... - заекнах. Почувствах се адски неловко. - няма значение. -усмихнах се.
- Кажи ми. - погледна ме сериозно.
- Казах ти няма значение - повиших тон.
- Я кой довел вятъра. Боклука. - Чух познат дразнещо писклив глас. Антоанета. Обърнах се и пред мен стоеше тя, гушнала ръката на Петър. Изведнъж всичко в мен се преобърна. Гадеше ми се, а сърцето ме свиваше.
- Петър?
- Крис? - Двамата станаха и се прегърнаха. Петър дори не искаше да ме погледне.
- Къде се загуби ? - попита го Крис.
- По света и у нас - засмя се той. Почувствах се неловко. - Защо си тук ? Какво правиш?
- Ми говорим си. Тя каза, че те познава. - последна мълчание. Дори не го погледнах.
- Да, познаваме се. - промърмори някак.... тъжно? това като обида ли трябваше да го приема? Не си познал и аз мога да играя грубо. Станах и се обърнах към него. Толкова беше сладък, преглътнах тежко, усмихнах се и рекох.
- И аз не се радвам да те видя. Предпочитам да отидя някъде далеч от теб и твоето дразнещо пискливо гадже. Приятно ви ебане после. - лепнах една още по-широка усмивка, взех си мешката и тръгнах на някъде. Дочух Крис да ме настига.
- Не бягай толкова badass-тично моля те, може и да спортувам, но така ме караш да титърча след задника. - Въздъхнах и отвърнах:
- Никой не те е карал да търчиш след мен.
Изведнъж ме хвана за ръката и ме спря. Обърна ме към себе си. Очите ни се срещнаха. Почувствах се странно от тази близост.
- Какви са ви отношенията с Петър?
- Както виждаш, лоши.
- Знаеш какво те питам, не се прави на многознайка.
- Бивш ми е. Нарани ме. Скъса с мен и ме захвърли като куче. При това внезапно. В момента не искам дори да виждам жалката му мутра с момичето,което ми провали живота, заради което съм претърпявала физически и психически травми. Което ме отвлече и ме е била докато съм била в безсъзнание, което ми причини толкова много псхическа болка също и не пзволи на мен и Петър да сме заедно нормално. Още ускаш ли да знаеш? - казах всичко на висок тон,бях ядосана.
Погледът му омекна. Сложи ръка на бузата ми. Сърцето ми забърза, при това много.
- Познавам Петър отлично.. Той си е такъв, но не знаех че си преживяла толкова мн за него. - ахна си ръката, сложи я на кръста ми и ме придърпа. За първи път ме прегръща и се почувствах уютно. Позволих си малко да се отпусна. Беше приятно. И така стояхме доста дълго време.
***
- Ам, нито дума за това. - каза той като ме пусна. Отби поглед изчервен и придоби отново онзи досаден груб поглед.
- Мммм май някой се изчерви.
- Млъкни. - изръмжа.
- Впрочем къде живееш? - смених темата.
- По принцип не съм от Пловдив, но сега съм в апартамент на около 20 мин от тук. Центъра на града.
- А откъде си?
- Няма да ти кажа. Впрочем айде у нас, че имам да свърша едно нещо.
Погледнах го учудено. Кани ме у тях? Помислих малко и накрая се съгласих.
- Д-добре. - той само ме погледна, усмихна се и тръгнахме към спирката.
Живееше наистина близо до центъра. Поне знаех как да стигна до спирката и да се прибера. Качихме се в асансьора.
- На кой етаж си? - попитах.
- На последния. Десетия. - промърмори и натисна копчето.
Не знаех какво друго да кажа. За миг асансьора спря. Точно между 7 и 8 етаж. Веднага се притесних.
- Мамка му спря. Не иска да тръгне. - мълчах. Извади си телефона и звънна на някой.
- Ало? Аз съм Крис. Заседнахме. Какво? До 30-40 мин? Оф хубуу побързай. - затвори и изпуфтя. - Май ще си останем доста време. - Видя, че дишам тежко. - Спокойно, виж колко е голям асансьора. Няма да паднем. След малко ще дойдат да ни измъкнат. - нищо не казах и гушнах колена. Продължих да треперя. Почувствах се затворена, неспокойна. Клаустрофобията не ми действаше добре.
Той също си замълча. Стояхме така известно време. Изведнъж седна плътно до мен. Хвана ме за ръката, дръпна ме и се озовах върху него.
- Колко обичам, когато момичетата са върху мен. - Сърцето ми ускори и тъкмо щях да кажа нещо и той ме целуна. Хвана ме здраво за задника и ме притисна в себе си. Изпитах чувства, които не бях изпитвала от доста време. Усетих как желанието ми за докосвания, целувки, дори за секс се покачваше. Езикът му потърси моя. Не знаех как да реагирам, поддадох се. Беше приятно. И се нуждаех от това. Петър се чука и целува с която си поиска. Що пък и аз да не мога? Уплаших се от собствените си мисли, но не исках да спра това. Той буквално ми спираше дъха.
Ръцете на Крис обходиха задника и кръста ми, едната от тях отиде на гърдата ми. Стисна ме силно, чак изквичах. Другата ме стисна за задника.
Усетих познато чувство в слабините си. Желание. Убива ме. Накрая се отделихме да си поемем въздух. Той гледаше като възбудено коте. Усетих как наистина се е възбудил докато седях в него. Седеше и ме гледаше жадно.
- Не издържам - бутна ме на земята. - Това си остава между нас. Но искам още малко. - изръмжа, отново ме зацелува и мушна ръка в панталонките ми. Простенах в устана му. Умирах от удоволствие. Сложи ръка върху панталоните му и стиснах. Отново изръмжа и ми захапа устната. Тъкмо стигна до врата ми и ми направи смучка. Изведнъж асансьора тръгна.И двамата се стъписахме. Станахме и си оправихме дрехите. Беше адски неловко, но това което стана върна обратно към живота умрялото ми Аз.
- Това беше доста освежаващо. Петтр губи доста. - Засмя се и излязохме от асансьора. Бузите ми придобиха цвят.
- Сам ли си? - попитах докато обхождах апартамента.
- Не имам аъквартирант по принцип, но него го няма. Ту се мести в неговия си апартамент, ту идва тук. Както му е на кеф. Ние рядко общуваме с него.
- Къде е другият апартамент?
- Тракия, новата кооперация, до Форума. - сепнах се. - абе споко, Алекс ми е съквартирант.
- Оу - отвърнах.
- Аз ей сега идвам. Трябва да свърша една работа. - почеса се зад врата и сякаш си спомни случката в асансьора. Не ме погледна и почервеня.
- Добрем. - исках да проверя едно нещо. Пристъпих към него, надигнах се на пръсти целунах бузата му. Веднага ме погледна. Взираше се в мен, аз също. Правихме го в продължение на 2-3 мин. Погледнах устните му, той лрко се усмихна, повдигна брадичката ми, наведе глава и устните му докоснаха моите. Една лека целувка преобърна всички мои чувства. Сърцето ми забърза. Харесвах ли го? Аз едва го познавам. Как мога да го харесам? Сложи ръце на врата ми. Настръхнах. Накрая се отделихме.
- Защо ме целуна? Сега искам още, но не по бузата. - гледаше ме в очите.
Замислих се. Аз искам ли? Определено. Нуждаех се от това. Нараненото ми сърце имаше нужда от това.
- Сякаш аз не искам? - усмихнах се. Не беше редно. Осъзнах го. Но не мога да се сдържам.
- Е, работата може да почака. - рече и ме дръпна. Паднах на дивана и той се качи върху мен. Прокара ръка по бедрото ми.
- Усихни се. - започна леко да ме гъделичка. - Искам да ти чуя смеха. - не издържах. Изчервих се и почнах да се смея. Изведнъж ме целуна. В главата ми нахлуха много мисли. Мисли, които бяха изпълнени с несигурност и желание едновременно.
Само не ми казвайте, че пак се влюбих?
Изразете мнението си в коментарите, кажете ми какво искате като жанр да е следващата глава. В смисъл дали искатв малко драма или екшън или любовни сцени и прочие. Ще съм благодарна и ако изкажете мнение за втора част на Do I love you? дали повече ви харесва. Благодаря предварително. ♡
