Olivia Morris.

"Най-яката" Коледа

Оливия и Джак пристигнаха у тях. Качиха се.

- Какво ще кажеш на мама и татко?
- Ами... Ударих се.
- Само това?
- Няма да ги лъжа. - Джак звучеше толкова... Безжизнено. Сякаш откакто си нарани ръката вече нищо нямаше смисъл. Лив не искаше да го гледа така.
- А искаш ли да отидем до Macy's и да купим някои подаръци?
- Няма да мога да ти помогна. Разбира се ще пробвам, но лявата ми ръка не е най-силната. Съжалявам.
- ПРЕСТАНИ!!!!
- С кое?!?
- С това "Съжалявам" или "Няма да ги лъжа"... А този глас като на някой от Baby TV ме вбесява! Извинявай, но сякаш вече не си ти.
- Айде ти си счупи ръката на Бъдни вечер, да видим колко ще си жизнерадостна. - отвърна й Джак и се качи в стаята си. Реши да се обяди на майка си и да й разкаже за ръката си.

Лив също реши да се качи в стаята си. Тя е до тази на Джак и чу малко от разговора.
- Мамо, здравей. Трябва да си кажа нещо. - Джак бе трърдо решен да не лъже никой. Беше пуснал телефона на високоговорител, защото си оправяше леглото.
- Кажи, миличък.
- Ами вчера аз отидох да направя пуканки и си опарих ръката. Стана червена. Тази сутрин пих чай и отново се опарих. Отидох да си взема лед и се подхлъзнах. Ръката ми е счупена. - Джак си призна.
- Ооо, детето ми... Довечера се връщаме.
- КАКВО?!! - извикаха Джак и Лив.
- И Лив ли е там?
- Да...
- Ти знаеше ли нещо за това с ръката на брат си? - Лорейн не беше много спокойна.
- Не... Е вчера видях, но...
- Трябваше вчера да го заведеш на лекар.
- Аз ли?!
- Наказана си.
- ЗАЩО?! - Лив беше много ядосана. Влезе в стаята си и тръшна вратата.