Olivia Morris.

Счупена е.

Лив и Джак си взеха такси до болницата.

- Извинете, брат ми вчера си нарани ръката, къде може да я прегледат?
- Ами изчакайте тук. - Сестра. Супер.
- Добре!? -отвърна Лив и погледна брат си. Той изглеждаше толкова тъжно и в същото време толкова мило. Сякаш е на 4!
- Отидете в кабинет номер 475. - О, онази се завърна.

Лив и Джак влязоха в кабинета. Лив трябваше да остане отвън и да чака. След 5 минути Джак и доктор Медисън излязоха.
- Прегледахме ръката на брат Ви и...
- Какво й е?!?!
- Изчакайте, г-це Морис.
- Добре, съжалявам.
- Ръката на брат ви е била наранена тази сутрин и...
- Къде си я наранил??!!! - отново се разкрещя Лив към брат си.
- Амиии... Сутринта си направих чай и отново се опарих. Както си търсех лед в хладилника, се подхлъзнах и си ударих ръката.
- И, ако мога да довърша, ръката на брат Ви е... Счупена. - заяви д-р Медисън.
- Честита Коледа!... - Джак се опита да направи ситуацията не толкова напрегната. Без успех.
- Благодаря Ви, д-р Медисън.
- За нищо.
- Е, Джак, да тръгваме.

Лив и Джак отново влязоха в таксито и Лив започна да гледа брат си странно. Беше нещо като:
• Защо не ми каза?
• Знаеш ли мама и татко как ще ти се скарат?!
• Добре ли си?
• Как можа да не ми кажеш още сутринта?!

Джак я гледаше с един поглед:
• Знам и съжалявам.

Лив:
• За кое?!

• Всичко от тези.