Olivia Morris.

Усмихни се, Джак!

Джак още беше тъжен за това с Мишел. Бяха минали 2 дена от 2015 година, а той още си стоеше в стаята и почти не излизаше.
- Джак, вътре ли си? Кого ли заблуждавам - къде ли ще отидеш... - Лив влезе, за да го разведри. - Усмихни се, Джак! Какво толкова е станало?
- Хм, айде ти се опитай да кажеш, че харесваш някой няколко пъти. - ето какво е станало... - После този човек да няма време, и, любимото ми, после да се прави, че го боли глава, само за да не говори с теб. Айде ти го направи това. Да видим колко ще си усмихната тогава.
- Оу... за Мишел ли говориш...
- Да. Ако може, сега излез от стаята ми.
- Добре...

Джак остана да си се сърди в стаята си. Лив каза на Мишел за това. Мишел каза, че също го харесва. Нима?! Както и да е, Мишел дойде до стаята на Джак. Почука на вратата.
- Кой е? Чакай малко - не ми пука.
- Ами ако е Мишел?
- Вече за нищо не ми пука, който и да е не може да ме развесели. - Мишел се приближи и седна на леглото на Джак. Погледна го. Имаше предвид: "Защо се държиш така с другите, когато аз съм виновната?" "Не си ти. Съжалявам." "За какво?!" Джак просто надвеси глава. Пак се намръщи. Мишел се приближи и го целуна по бузата. Изведнъж Джак грейна. Тя спаси всичко.