Olivia Morris.

На училище.

Беше месец ноември, не толкова топъл месец. Джак и Лив чакаха Мишел пред вратата й. Щяха да отиват заедно в училище.

- Готова съм! - обяви Мишел победоносно.
- Най-накрая. - казаха Лив и Джак едновременно и всички започнаха да се да се смеят.

Вече тримата бяха пред Brooklyn College Academy. Джак и Лив трябваше да се регистрират в това училище, затова казаха "чао" на Мишел и отидоха към 'Училищното мазе' както го наричат всички.

- Здравейте. Как да ви помогна? - попита една амбициозна жена зад гишето.
- Нови сме и трябва да се регистрираме.
- Добре! Кажете си имената и до 20 минути сме готови!
- Аз съм Оливия Джонатън Морис. Родена съм на 20 юли 2000 година в Минесота.
- Добре! Ти?
- Аз съм Джак Тарвър Морис. Роден съм на 20 юли 2000 година в Минесота.
- Вие близнаци ли сте?
- Дап. - отговориха Джак и Лив едновременно.
- Ммм, добре! Само след часовете ако може доведете родителите си за още някои документи и готово!
- Аха, супер... А сега можем ли да влизаме в час?
- О, да, вярно. Ей сега ще ви дам програмата ви и номера на всяко шкафче.
- Благодаря.

Г-ца Нелсън им даде програма, номера на шкафчета. Джак имаше Изкуства, а Лив музика. Прекрасно-елементарни предмети.

Джак влезе в час по Изкуства и проспа почти целия час.

Лив влезе в час по музика. Както си търсеше място видя едно в ъгъла. Тя бе добра певица, но не искаше да се фука от първия ден. Може би втория или третия... Както щеше да седне на това място, някой се спъна в нея. Или тя в него. Все тая. Когато този "някой" се уравновеси, погледна Лив във очите и й каза "Много съжалявам. Толкова съм невнимателен.". Той имаше красиви кафеви очи и прекрасна кафява коса. Абсолютен сладур. Лив се вцепени. След малко тя се "събуди" и каза:
- О, не! Няма нищо. Аз съм невнимателна. Аз съжалявам.
- Няма нищо. Чух, че ще има ново момиче, явно си ти.
- Ъмм, да. Аз и брат ми се преместихме тук. Със семейството ни, разбира се.
- Хах. Аз съм Джеймс, между другото.
- Аз съм Оливия. Но ми казват Лив.
- Супер. Е, ти къде ще седиш?
- Ами мислех да седна тук, ако не е заето.
- Не е. Аз седя там. Точно до теб.
- Супер.- прошепна влюбената Лив.
- Извинявай, не чух?
- Аа, нищо. Казах "Ок".
- Добре... Ето я г-жа Голдънбърг.
- Аха...
- Деца - това беше учителката им - това новата ни ученичка Оливия.
- Всъщност ми казват...
- Все тая. Днес ще учим...

Лив леко се обиди.
- Споко. - каза й Джеймс. - Тя е такъв демон със всички. Не й се давай. - това бе НАМИГВАНЕ!!!!!!!!!!
- Хах, добре.

Часът по музика свърши и следващият час на Лив бе Физика. Супер. Поне този час бе с Мишел.

(Ще продължа в следващата глава, защото тази стана леееко дълга 😄😉)