Olivia Morris.

Your heart calling Feels like confetti falling Down, down, down.

Беше петък. Днес следобед Лив щеше да излезе с Джеймс на кино. Или по-скоро на среща. И двамата много се вълнуваха.

Лив се събуди от алармата на телефона си и погледна колко е часът. 07:05. Какво?! Лив се приближи до телефона си и видя, че НАИСТИНА часът е 07:05!! Оставаха й 20 минути за измиване, ресане, обличане, закусване и отиване в училище! Лив не бе от "бързите" деца, затова наистина се притесни! Веднага скочи от леглото си и влезе в банята. Мина една минута. Излезе и разряса красивата си кафява коса. Минаха още две минути. Облече се и слезе за закуска, което й отне 7 минути. Взе раницата си, парите си, якето си и излезе от стаята си. Но й трябваше и телефон. Качи се и го взе. Още 1 минута. Имаше 9 минути да стигне в училище навреме за проверката. Лив толкова бързаше, че забрави за Мишел и Джак. Докато чакаше един светофар да светне зелено, Лив писа на Мишел.

- Здр. Забравих ви ама мн бързам. Сори. Ти къде си?
- Аз сега се събудих.
- ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ!!
- Не помниш ли, че днес отмениха даскалото заради снежната буря?!

Без отговор. Изведнъж Лив се сети как в последния час г-н Майкъл каза на класа, че няма да има училище в периода петък 18- сряда 23. А Лив така бързаше. Може би поради тази причина Джеймс й каза: "До утре следобед.". Лив се обърна и тръгна към блока си. Мина през кафенето срещу него и взе кроасани за Мишел, Джак, Били и родителите й. Качи се. Даде им кроасаните и извика Мишел в стаята си. До 15ч си говориха само за срещата на Лив с Джеймс. Тя бе такава късметлийка. Да излезеш със най-красивото момче в цяло даскало определено е яко.

Вече беше 16:30 и Джеймс се обади на Лив.

- Здрасти! Искаш ли още сега да излезем, да се разходим в парка и после да отидем на кино?
- РАЗБИРА СЕ!!!... Така де, Ок, става...
- Забавна си. Е, аз вече съм пред вас.
- Супер! Ей сега слизам.

Мишел си тръгна и Лив слезе към Джеймс. Щеше да е перфектна нощ.