112

2

- Още много ли има? – измърмори Кристина и спря отново да си почине.

- Малко остана – каза Жулиета за стотен път и спря, за да може приятелката ѝ да я настигне.

За разлика от Кристина, тя обичаше катеренето и вече се беше отдалечила поне на петдесетина метра нагоре по наклона. Момичето хвърли един съжалителен поглед на приятелката си и извади фотоапаратчето си, за да поснима. Джунглата беше прекрасна, само да не беше тая постоянна жега! От друга страна, щяха да хванат шоколадов загар. Обожаваше слънцето и природата! Ако можеше, би останала да живее тук завинаги.

Няколко минути по-късно Кристина се довлече, пръхтейки, до нея. Тя пък обичаше да се излежава, да си хапва хубави неща и да не се напряга много-много. Но обожаваше и приключенията, затова се беше съгласила да дойде.

- Май не беше добра идея да избираме точно този маршрут – каза тя, като едва си поемаше дъх. – И тия проклети насекоми!

Започна да се чеше. Комарите бяха на всяка крачка и определено бяха харесали парфюма на приятелката ѝ. Жулиета извъртя очи и ѝ подаде флакончето с репелента.

- Казах ти да се намажеш, преди да тръгнем! Освен това Лусия каза, че отгоре има супер гледка – отбеляза Жулиета отегчено. – Нали и ти беше там като проверявахме откъде трябва да минем, защо ми мрънкаш на всяка крачка?

Кристина измърмори нещо под нос и започна бясно да се пръска с флакончето. Въздухът около тях се изпълни с мириса на препарата дотолкова, че Жулиета започна да кашля и да маха с ръце.

- Не е казано да се залееш с него! Всичко ли свърши?

Кристина разклати флакона и кимна. След това го подаде на приятелката си. Кристина го тикна в страничния джоб на раницата с намусено изражение. Ако знаеха, че има толкова буболечки, сигурно щяха да изкупят целия запас от флакони репелент в аптеката на градчето.

- Поне тия отвратителни животни ще спрат да ме хапят! Ти си късметлийка, теб почти не те закачат – процеди Кристина със завист.

Жулиета сви рамене. Наистина комарите и другите животни не я хапеха. Кристина погледна нагоре към наклона, който трябваше да изкачат и въздъхна измъчено:

- Дано поне това катерене си струва...

Жулиета си наложи да бъде търпелива и отговори: