пьет

11 0 0
                                    

– У нас няма никого – казах на Хари един ден след часа по физическо. Той проследи сложните движения на веждите ми и се подсмихна под мустака, който нямаше.

– Че ти на колко си, как ще те оставят сама? – той всъщност беше любезен.

– На 16 съм бе кретен - един клас сме! Освен това те имат много спешна работа на работното си място и трябва спешно да я свършат само двамата. Но всъщност за никъде не бързат.

сеш се – добавих, защото той не се сешташе.

Притисна ме към стената, едната длан опряна на току-що боядисаната панелка, с другата ми въртеше косата, а с последната си чешеше дупето.

– Ах! – туп.

УИИИИИ УУУУУУ УИИИИИ УУУУУ

– Къде съм?? Какво стана? – Руска се събуди изведнъж и обърса лигата от устата си. После реши, че е по-еротично да я остави и си я върна.

– Ти припадна, любов моя! – разхленчи се Тас Кéбабчо и зарида, сълзите му петняха избелените чаршафи.

– Любов?! ЛЮБОВ!?! – о не.
Целият коридор затрепери, всички знаеха чий е този глас. В залата нахлу Бари Алън. Очите му светеха, но не от светкавиците (защото той беше Светкавицата), а от насълзените му очи, които отразяваха тъгата в душата му.

– Пссст. Защо директорът е тук? – Руска бе все толкова руса, колкото винаги е била. Тя бе брюнетка.

Дюнер я изгледа въпросително. Той не беше припадал драматично и знаеше, че все още се намират в училището.

– Но аз чух линейка?
– А, не. Така ми звъни алармата за алпениксисозола ми.
– Разбираемо – Каза Руска все едно наистина разбираше.

*кхъм*

Мой ред ли е вече? – прошепна Бари Алън, сверявайки се със сценариста. Той му кимна.

– Аз категорично забраних всякаква Любов на територията пред очите ми! Ще се наложи да ви изключа, господинчо! – той погледна ласкателно към Руска – А, вас, госпожице, не.

Докато Хари се бунтуваше както правят бунтарите, Руска вдигна ръка.

– Да, госпожице – Бари Алън вдигна едната си вежда, заедно с десния край на устата си, и ги задържа там.

– Според новия правописен речник вече няма „госпожица", а само „госпожа" – каза Руска, която сякаш поумняваше с всяка глава.

– Да ви наричам ли тогава „госпожа Алън"? – -   -   ·

уоОООооОООООооооОООООООООВСИЧКИПЕДОФИЛИ СТАНАХА НА КРАКА и те бяха много щото все още се намират в училище и те там функционират защото очевидно живеем в дистопия

Но тук ще се наложи да вметнем поредното (но не последното!)

*ШЛЯЯЯП*

Следва продължение...

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: 3 days ago ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Стомашни ПроблемиWhere stories live. Discover now