чиетере

10 0 0
                                    

Още щом излязохме от кабинета (тоест бяхме избутани от онзи булдозер), Дюнер ме притисна в стената.

– Хайде да избягаме заедно. – дъхът му караше космите ми в носа да настръхнат. Той явно забеляза това, защото се отдръпна. Беше се изчервил.

– Оооо, Дюнерчоооо. С теб бих отишла навсякъде.

И така се озовахме на мотора му, карайки към залеза. Той ми прошепна, че ме обича, а аз го чух, въпреки силния вятър и бученето в ушите, защото физиката няма място в нашата любов.

Стомашни ПроблемиWhere stories live. Discover now