11.11

0.2

На малката бензиностанция беше тихо. Когато двигателят на вана прекрати с бученето си тишината стана толкова натрапчива, че беше невъзможно да не и се обърне внимание.

Андрея премига, когато плъзгащата врата се отвори и слънцето положи големи усилия да и извади очите. Хората около нея започнаха един по един да се изнизват навън.

Първо изскочи момичето, предложило да се отбият за храна и вода. Изтърканите подметки на кецовете и жулеха по горещия цимент изключително шумно, по мнение на Андрея. Не можеше да проумее откъде извираше енергията в това момиче. Косата и бе скъсена до раменете, като се редуваше на искрящо руси и тъмни кичури. Резултатът беше впечатляващ.

Когато Андрея се бе качила във вана, косата на това момиче беше първото нещо което и направи впечатление. Беше излегната на едната от две срещуположни дълги седалки. Срещу нея се бе разположило момче, което... очевидно беше момче, но определено не се стараеше да подчертава това. Златисто руса коса до под раменете, три висящи обици на едното ухо и една на веждата допълваха вида му. Носа, едновременно тесен и леко крив издаваше пола му. Беше прекалено рязък. Но от друга страна челюстта, скулите и устата му имаха много нежна и приятна форма. Анди реши все пак да не си прави заключения.

-Здравей, страннико – бе проговорило момичето, надигайки се от седалката.

Вана вече бе потеглил и тя залитна към Анди забивайки и двете във вратата. Косата и миришеше на лавандула и окосена трева. Неочаквано прекрасна комбинация.

Накрая и двете успяха да запазят равновесие.

-Аз съм Рея – опита отново момичето , протягайки ръка.

-Анди.

Не последва въпрос накъде пътува или как се е озовала на магистралата и Анди изпусна въздух от облекчение.

-Онази мълчалива парцалена торба ей там се казва Ноа – бе посочила Рея към (очевидно) момчето, излегнало се на седалката със затворени очи и слушалки на ушите. Уокменът му беше нашарен с множество почти изтъркани лепенки, които някога сигурно са били цветни.

-Отпред са, сигурно вече познаваш Герт, и до нея на шофьорското място е Лин.

Лин беше с тъмночервена къса коса, като прическата и беше далеч по мъжествена от тази на Ноа. Най дългите кичури съвсем леко продължаваха по извивката на врата и или и влизаха в очите.