11.11

0.5

-Става късно, трябва да разбера дали Ноа се е натровил с цигари или просто повръща в тоалетната от страх.

Герт скочи обратно на мраморния хотелски под, а Андрея нямаше друг избор освен да я последва. Дъждът отново се беше усилил.

Нямаха представа колко е часа, но се съмняваха да е минало полунощ.

Защо тогава повечето лампи в коридорите бяха угасени? Двете вървяха с омекнали крака близо една до друга, усещайки студени тръпки по гърбовете си.

Стигнаха до стаите, но в тях намериха единствено все още наполовина пълни чанти с храна и няколко празни опаковки по пода.

Във втората стая намериха счупени стъкла по пода и мокро петно от разлята течност по стената.

-Какво по дяволите – прошепна Герт едва доловимо след което се втурна към раницата на Лин простряна на леглото и след известно количество ровене измъкна няколко дебели пачки с банкноти които прибра в якето си. Лицето и бе пребледняло.

Цялото тяло на Андрея бе изтръпнало. Искаше да избяга, но ако избягаше щеше да е пак сама и с далеч по малко перспективи за оцеляване.

Сега поне имаше Герт.

Герт, която очевидно водеше и много проблеми със себе си.

И вече напускаше стаята.

Андрея се затича след нея. Приближаваха се към фоайето, което май беше единственото добре осветено помещение в целия хотел. Герт и направи знак да не вдига шум и двете се приближиха бавно до малките прозорци на дървената врата.

Пред тях се разкри сцена на няколко човека обградили Лин, насочили пистолети към лицето и.

Косата на червенокосата беше разрошена, очите и яростни, устната и кървяща, а пред нея беше дебеличката жена с големи очила с допрян до слепоочието пистолет.

Андрея премига с очи. В ушите си все още чуваше капки падащи шумно по пластмасовия навес, но въображението и превръщаше шума в изстрели.

Тя рязко поклати глава и се опита да остане в настоящето да не влиза в главата си. Нямаше нищо хубаво там.

Нямаше нищо хубаво и в сегашното и положение.

Нямаше нищо хубаво никъде.

Но беше по добре да остане жива. И да разбере какво по дяволите се случва.

Погледна към Герт от лявата си страна. Зениците и покриваха целите очи, превръщайки ги в черни дупки. Андрея можеше да се закълне, че чува как мозъка и асимилира ситуацията търсейки изход.