11.11

0.3

-В действителност на колко години си?

Анди не успя да сдържи въпроса си и привлече вниманието на Герт от пътя към себе си. Не искаше да задава въпроси, понеже това би мотивирало останалите също да задават въпроси. А тя определено не желаеше това да се случва.

-Току що разбра, че се движиш в откраднат автомобил с група издирвани престъпници,а ме питаш на колко години съм.

Анди се ухили и кимна. Герт също се усмихна.

-Навърших деветнайсет преди по малко от две седмици.

Андрея кимна. В действителност бе предположила нещо такова.

-Най-възрастна е Лин. Има рожден ден след месец и ще навърши двадесет – намеси се Рея

-Да, по обратната на обратната психология най-възрастният тук в действителност е и най-зрелият в компанията – засмя се Герт

Лин ги удостои само с изпепеляващ поглед и се съсредоточи върху пътя.

-Само аз ли забелязах колко тихо бе на онази бензиностанция – проговори Ноа от своята седалка, очевидно с намек за нещо друго.

Рея и Герт се спогледаха объркано, а Ноа въздъхна отчаяно.

-Той има предвид, че времето може внезапно да се влоши – улесни ги Лин.

Андрея нямаше представа как бе направила връзка между тишината и времето, но не би спорила по въпроса.

-Да, и определено не искам да съм във вана когато се разхвърчат светкавиците - обади се леко раздразнения глас на Ноа от задната част на автомобила. Рея закима с глава, а Герт очевидно отегчена от разговора започна да рови по чантите с храна и да разхвърля пакетчета с чипс по предното табло.

Андрея заключи, че Лин и Ноа бяха от типа хора, който се изнервят от ненужното количество думи използвани в разговор. Винаги бе наблюдавала тези хора, възхищавайки се тайно на начина по който разбират много неща от малко думи.

-Ноа има фобия от гръмотевични бурии – прошепна Рея недостатъчно тихо.

Ноа изсумтя.

-Добре и къде предлагате да отидем тогава?

По интонацията на Герт Андрея заключи, че първата би предпочела да не бяга от бурята, а даже напротив. Да остане в окото и и да наблюдава зрелището.