Impossible Love

13. Please, Stay With Me.

° Мелиса °

- Съжалявам... - каза Хари в ухото ми.
- Няма проблем, разбирам... - започнах, но Хари ме прекъсна.
- Не, Мелиса! Не разбираш, нищо не разбираш... - повиши тон и мина с ръка през къдриците си.
- Хари, какво става? - повиших тон и седнах до него.
- Нищо. - отвърна, избягвайки погледа ми.
- Хари, какво става? - повторих по- настоятелно.
- Трудно е, ясно? Не съм готов да го споделям! - сопна се той.
- Значи си готов да се влюбиш в мен, но не и да ми кажеш какво, по дяволите, става? Добре! Обади ми се, когато станеш готов! - разкрещях се и отворих вратата.
- Моля те, остани... - каза тихо с мек глас.
Аз се върнах при него и потърсих погледа му.
- Казваше се Лара. - започна, гледайки в една точка. - Излизаха с Лиам от 2 години, но един ден просто спря са му звъни, просто... Изчезна от него. - той направи пауза и ме погледна. - Той я търсеше, а тя дори не си направи труда да му звънне. Е, поне не на него... - след това спря.
- Хари, какво имаш предвид? - хванах ръцете му.
- Тя, тя ми каза, че... - спря и сведе поглед - че е влюбена в МЕН!
- Как реагира Лиам? - попитах.
- Ами той не знае. - изрече тихо.
- Как така не знае? - попитах разтревожено.
- Ами.. Не исках да разбира. Той бе съсипан. Ако разбере, че единственото му гадже, е било влюбено в мен и, че аз съм го излъгал... Той няма да ме погледне НИКОГА. - говореше много тихо.
- Няма да разбере.. - успокоих го.
Той се засмя сухо и се огледа.
- Тя знае... - проговори той.
- Коя е тя? - попитах.
- Кейтлин. - отвърна ми.
Неловка тишина.
- Сега вече разбираш защо бях с нея... - започна разговор.
- Да, разбирам колко тъпа съм била, за да правя такива безумни заключения. - казах, хващайки главата си в шепите.
- Не се обвинявай. Тя получава каквото иска, а в момента иска Лиам да ме намрази.
- Тя няма да го направи! - казах и се усмихмах. - Все още сме '' приятелки ''...
- Обичам те. - каза и ме целуна.
- Аз повече. - отвърнах.