Impossible Love

2. I Said ' Bye', Harry.

Слушах музика в стаята си и лежах спокойно, когато някой нахлу нахално в стаята ми.

- Не си спомням да съм те пуснала да влезеш? - казах аз на Хари.

Той игнорира грубото ми изказване и седна на леглото си мен. В зелените му пъстри очи се четеше гняв, но и празнина.

- Майка ти ми каза, че от утре ще ходя с теб на... А... - защо ли не се учудих? Едва ли е ходел преди.

- Училище... - въздъхнах и завъртах раздразнен очи.

- Да... Ще намина към 12 часа за малко. - каза той, почессайки се зад врата.

- Ще ти се. Трябва да си там в осем. - казах и му подадох програмата за утре.

- А.. Какво? По - лошо няма ли как да стане? - милия мисли, че това е всичко. Ха.

- Стегни се! - казах аз студено. - Ще те чакам на автобусната спирка утре в 7:40часа.

- Автобус? - повтори той с отвращение. Аз само се засмях и започнах да го бутам към врата, оставяйки го да си мрънка под носа.

- Чао, Хари. - казах аз, затварайки вратата под носа му.

- Мелиса, чакай. - изкрещя той.

- Казах чао, Хари. - повторих аз и заключих. След като той се отказа да чука по вратата си тръгна, а аз продължих с предишното си занимание.

Мислех си за него и усмивка се прокрадваще по лицето ми. Определено тази среща с него, беше по-сполучлива от първия път, когато се държа като идиот.

Отърсих се от мислите си, заравяйки Глава във възглавницата. Настроих алармата си и потънах в мекото си легло.

° Хари °

След като Мелиса ме изгони от стаята й, аз се върнах при момчетата и майка й.

- Как мина? - попита Найл подигравателно. Аз го погледнах студено и седнах на предишното си място.

Обсъждахме теми за новия ни проект, но от време на време мисълта за Мелиса и училището утре се прокрадваще в мислите ми.

Когато приключихме беше 22:54 часа.

- Аз ще отида да проверя Мелиса. - обяви майка й. - Мисля, че все още ми е сърдита.

Тя стана, но аз я хванах за китката и казах:

- Нека аз.

Качих се по стълбите и отворих вратата й бавно.

Малката светлина от коридора, осветяваще част от мрачната стая. Забелязах, че спи, за това затворих и се усмихнах. Не знам защо. Върнах се долу и обявих пред майка й, че е заспала.

След няколко минути с момчетата тръгнахме към вкъщи изморени от деня.

Преди да заспя последното нещо, което се сетих, бе Мелиса. Тъпак! Заспивай.

° Мелиса °

Забелязах как някой отваря вратата ми. Аз бях на ръба да заспя, но забелязах как светлина осветяваше нечий зелени прекрасни очи.

Заспах с образа на Хари в съзнанието ми.