Impossible Love

17. It Too Hard For Me.

^ След 5 дни ^

Твърде трудно е за мен. Твърде трудно е той да не е до мен. Сега разбирам какво означава за мен. Какво означава липсата му.

3 поредни дни в училище, разменяйки по едно '' здрасти ''.
И отново въпросът:
Тя или той?

Тя. Кейтлин. Най-добрата ми приятелка. Най-добрата ми приятелка, която ме предаде, унижи, дори унищожи.
След всичко станало тя пак е до мен. Приятелството ни преживя всички дълбоки рани.

Той. Хари. Момчето, което мразех. Момчето, което обичам, което ме кара да се чувствам по този начин в момента. Той.

Алгебра. Ъгх. Седмица преди да приключим училище.

***

Поредния скучен ден.
Спане. Ядене. Домашни. Телевизор и отначало.

Още е само 19:00часа, а аз съм заела мястото на дивана си и ям сладолед, докато гледам '' Америка търси талант ''.

***

Кой звънни по това време, мамка му? Гушнах кофичката сладолед и заплашително пристъпих към вратата.
Да си сам вкъщи НЕ Е готино.

- Имам лъжица! - изкрещях, когато скочих върху посетителя.

- Споко, де! - избухна в смях Кейтлин.

- О, боже мой. Изплаши ме! - отдъхнах си.

- И ти мен. - двете се зсмяхме и станахме от пода.

- На какво дължа честа? - попитах, заемайки почетното място на дивана.

- Ами... Отиваме на купон! - каза радостно.

- Купон? Изобщо не ми е до това. Повярвай ми. - казах и отворих сладоледа.

- Имаш огромна нужда. - каза и отмъкна сладоледа ми. - По-добре е, от колкото да лежиш сама тук, нали?

Мамка му. Добри аргументи. Ъгх.

- Предполагам...-отвърнах.

Тя за подскача и ме завлече в стаята ми. Уф.

***

Двете се преоблякохме.
Аз бях с къси панталонки ( все пак бяхме 7 юни), розов топ и бели Vans. За грим не сложих нищо особено - спирала и гланц.
Кейтлин облече Розова рокля, бели токчета и дънково яке, а грима й представляваше очна линия и спирала с леко червило.

- Готови да тръгваме? - попита ме.

- Мисля, че да. - отвърнах.

Двете се капихме в колата й и тръгнахме към въпросното парти.
***

Най-накрая пристигнахме. Е, не бях изненада, когато влязохме.
Пияни тийнейджъри, алкохол и силна музика.
Дойдох да се забавлям и така ще направя. Потърсих масата с алкохола и грабнах една случайна чаша с уиски.

Първата, втората и така още две.

***

Часът беше 23:42 часа, а партито дори не беше започнало. Приидваха все повече и повече. Къщата беше огромна:
3 етажа, градина и тераса.

Главата ме болеше толкова много, че исках да се хвърля през терасата, но няма да умра толкова лесно. Ако ще умирам днес, ще се забавлявам до утре!

Продължих с танците в тълпата.
Още алкохол. Това ми трябва. Да.

Придивжих се към коктейлчетата, които вече бяха изчезнали.
А сега алкохол от къде?

Качих се по стълбите и се озовах на втория етаж, който не бе по малко населен.

Подправях си път през тълпата, когато някой кретен изля напитката си върху мен.

- ЗАДНИК! - изкрещях му в лицето.

- Успокой се. - отвърна ми той.

Не, не и не. Не и този глас. Не и Хари.

- Хари? - попитах несигурно.

- Мелиса? Ела да те почистим. - каза ми той приятелски и хвана ръката ми. Аз кимнах.

Невероятно как този човек е винаги толкова спокоен!

Двамата се запътихме към килера.

***

След 20 минутно търсене най - накрая го открихме. Как може толкова модерна къща да има толкова стар килер?

Хари отвори скърцащата врата и аз побързах да намеря салфетки.

- На най - горния рафт са! - подхвърли Хари.
Аз се наддигнах на пръсти, но опита ми бе неуспешен.
Целия рафт падна и удари вратата.
- Мелиса, добре ли си? - каза Хари разтревожен.
- Да, но имаме проблем. - отвърнах. След миг показах падналата дръжка на вратата. - Заключени сме.

Той вдигна рамене и седна на земята. Отвори бутилка алкохол и отпи спокойно.