^ След 5 дни ^
Твърде трудно е за мен. Твърде трудно е той да не е до мен. Сега разбирам какво означава за мен. Какво означава липсата му.
3 поредни дни в училище, разменяйки по едно '' здрасти ''.
И отново въпросът:
Тя или той?Тя. Кейтлин. Най-добрата ми приятелка. Най-добрата ми приятелка, която ме предаде, унижи, дори унищожи.
След всичко станало тя пак е до мен. Приятелството ни преживя всички дълбоки рани.Той. Хари. Момчето, което мразех. Момчето, което обичам, което ме кара да се чувствам по този начин в момента. Той.
Алгебра. Ъгх. Седмица преди да приключим училище.
***
Поредния скучен ден.
Спане. Ядене. Домашни. Телевизор и отначало.Още е само 19:00часа, а аз съм заела мястото на дивана си и ям сладолед, докато гледам '' Америка търси талант ''.
***
Кой звънни по това време, мамка му? Гушнах кофичката сладолед и заплашително пристъпих към вратата.
Да си сам вкъщи НЕ Е готино.- Имам лъжица! - изкрещях, когато скочих върху посетителя.
- Споко, де! - избухна в смях Кейтлин.
- О, боже мой. Изплаши ме! - отдъхнах си.
- И ти мен. - двете се зсмяхме и станахме от пода.
- На какво дължа честа? - попитах, заемайки почетното място на дивана.
- Ами... Отиваме на купон! - каза радостно.
- Купон? Изобщо не ми е до това. Повярвай ми. - казах и отворих сладоледа.
- Имаш огромна нужда. - каза и отмъкна сладоледа ми. - По-добре е, от колкото да лежиш сама тук, нали?
Мамка му. Добри аргументи. Ъгх.
- Предполагам...-отвърнах.
Тя за подскача и ме завлече в стаята ми. Уф.
***
Двете се преоблякохме.
Аз бях с къси панталонки ( все пак бяхме 7 юни), розов топ и бели Vans. За грим не сложих нищо особено - спирала и гланц.
Кейтлин облече Розова рокля, бели токчета и дънково яке, а грима й представляваше очна линия и спирала с леко червило.- Готови да тръгваме? - попита ме.
- Мисля, че да. - отвърнах.
Двете се капихме в колата й и тръгнахме към въпросното парти.
***Най-накрая пристигнахме. Е, не бях изненада, когато влязохме.
Пияни тийнейджъри, алкохол и силна музика.
Дойдох да се забавлям и така ще направя. Потърсих масата с алкохола и грабнах една случайна чаша с уиски.Първата, втората и така още две.
***
Часът беше 23:42 часа, а партито дори не беше започнало. Приидваха все повече и повече. Къщата беше огромна:
3 етажа, градина и тераса.Главата ме болеше толкова много, че исках да се хвърля през терасата, но няма да умра толкова лесно. Ако ще умирам днес, ще се забавлявам до утре!
Продължих с танците в тълпата.
Още алкохол. Това ми трябва. Да.Придивжих се към коктейлчетата, които вече бяха изчезнали.
А сега алкохол от къде?Качих се по стълбите и се озовах на втория етаж, който не бе по малко населен.
Подправях си път през тълпата, когато някой кретен изля напитката си върху мен.
- ЗАДНИК! - изкрещях му в лицето.
- Успокой се. - отвърна ми той.
Не, не и не. Не и този глас. Не и Хари.
- Хари? - попитах несигурно.
- Мелиса? Ела да те почистим. - каза ми той приятелски и хвана ръката ми. Аз кимнах.
Невероятно как този човек е винаги толкова спокоен!
Двамата се запътихме към килера.
***
След 20 минутно търсене най - накрая го открихме. Как може толкова модерна къща да има толкова стар килер?
Хари отвори скърцащата врата и аз побързах да намеря салфетки.
- На най - горния рафт са! - подхвърли Хари.
Аз се наддигнах на пръсти, но опита ми бе неуспешен.
Целия рафт падна и удари вратата.
- Мелиса, добре ли си? - каза Хари разтревожен.
- Да, но имаме проблем. - отвърнах. След миг показах падналата дръжка на вратата. - Заключени сме.Той вдигна рамене и седна на земята. Отвори бутилка алкохол и отпи спокойно.
YOU ARE READING
Impossible Love
Teen FictionМелиса се запознава със звезда. В началото те са просто приятели, но скоро това се променя и приятелството им се превръща в любов. Любов, която е невъзможна. Те са толкова различни, макар че споделят едно сърце. На какво са готови, за да запазят люб...