Impossible Love

3. Just Stop Taking, Please!

Алармата наруши сладкия ми сън, карайки ме да замеря часовника с възглавницата. След като нямах на какво да лежа, станах с тромави стъпки и се завлякох към банята, където измих лицето и зъбите си.

Излязох и оправих леглото си. Навлякох набързо дрехи, състоящи се от черен клин и розово искрящ топ. Все пак бяхме 5 юни.

Взех раницата си и слязох за бърза закуска в кухнята.

- Как си днес, мила? - попита мама, търсейки ключовете за колата си. Всеки ден го прави.

- Добре. - отговорих и извадих една зърнена закуска от шкафа. Сипах мляко в една купа и изръсих малко от закуската от кутията.

- Аз отивам на една среща. Приятно училище. - каза тя, отваряйки вратата. - О, и... - продължи преди да излезе. - Погрижи се за Хари.

- Няма...- извиках след като затвори.

Аз отсервирах и взех дънковото си яке. Заключих, взех ключа и тръгнах към автобусната спирка.

***

- Мелиса! - чу се вика на Кейтлин.

- Хей! - извиках аз и се затичах.

- Не сме се виждали от... Ъ.. Вчера! - каза тя и се засмя.

- Наистина! - възхитих се аз и се засмях.

Двете избухнахме в силен и продължителен смях. След като се успокоихме, седнахме на пейката на спирката и зачакахме.
***
След около 5 минути се появи една лимузина, която паркирваше до спирката. Вратата се отвори и от нея излезе.... Хари!
Той носеше черни слънчеви очила и се опитваше да премине тълпата от крещящите ми съученици.
- Защо, по дявол.. - започнах и се обърнах към Кейтлин, или поне до мястото й.

Аз изгледах тъпо и се огледах за нея. Забелязах я да гони Хари и да вика :
-Може ли автогаааааф?
Хари се спря и подписа тетрадка й по Математика.
След което и двамата седнаха до мен.
- Здрасти, Мелиса. Как е? - попита той весело.
- Просто спри да говориш, моля. - казах твърдо и отместих поглед.
Кейтлин постоянно разпитваше Хари, опитвайки се да се държи нормално.
След дълго чакане автобуса пристигна. Аз станах и се запътих към вратата с Хари и Кейтлин.
Всички бяха седнали и имаше само 2 празни места. Явно Хари ще стои прав.
Аз се запътих към мястото, но Кейтлин бързо ме издърпа и каза :
- Сядай, Хари.
Хари се усмихна и седна на мястото, игнорирайки ме напълно.
Аз вдигнах ръце и останах права сред автобуса.

***
- А сега на къде? - попита Хари, слизайки от автобуса с Кейтлин, докато аз бутах гимназистите, за да ги настигна.
- Ами... Аз имам биология. - отговори Кейтлин. - А ти?
- История... - отговорих аз, спасявайки го от '' трудния въпрос ''.
- Жалко... Аз ще тръгвам. - каза Кейтлин и отвори една врата на кабинета.
- Чао... - каза Хари, след което аз го дръпнах за ръката и го завлякох в нашата стая.
- Какво пра... - започна да говори.
- Просто спри да говориш, моля. - отговорих му аз и извъртях очи от раздразнение.
***
Вече часа започна и Хари седна до мен. За разлика от мен, той беше сложил краката си на масата и слушаше музика със слушалки, но учителя ни - Господин Смит не му направи забележка, защото той му даде автограф за племенницата му. Поне така твърдеше.
Всички го дзяпаха ( повече от момичетата) и точеха лиги.
- Как може да стоиш с тази, загубенячка? - попита го Ашли. Дори не помня кога започнахме да се мразим...
- Не избирам аз. - въздъхна той и й намигна. Аз се плеснах по челото и продължих да слушам урока, игнорирайки флиртовете на Хари със съученичките ми.
***
Време е за обяд. Зарязах Хари да се управя сам и тръгнах към столовата, за да взема пумията си, която ще залепи за чинията ми злобата готвачка.
Когато получих храната си се запътих към свободна маса. Обикновено до Кейт.
Забелязах я да седи с Хари и още стотина момичета, които го гледаха влюбено.
Аз отидох до Кейтлин и прошепнах:
- Да се разкараме. Там има свободна маса. - и посочих една маса в края на столовата.
- Шегуваш ли се? Най - накрая имаме шанс да станем от популярните. - отвърна тя и посочи Хари, който говореше с една мажоретка.
- Аз не искам да съм една от тях. - сопнах се и тръгнах към празната маса.
Седнах и започнах да ям това, което имаше в чинията. ( Чесно казано не знам какво е).
***
Когато бях по средата на обяда си, чух някой да сяда до мен.
- Кейт, ви.. - започнах и отвърнах поглед от чинията към човека, но вместо да срещна нейните кехлибарени очи, видях пъстрите очи на Хари.
- Не съм Кейтлин. - каза той и се усмихна, карайки тръпчинките му да се покажат.
- Да. Тя има по - хубава коса. - отвърнах и се засмях.
- Хей.. Какво ми има!? - каза обидено той и се огледа в лъжицата.
- От къде да започна... - казах и се усмихнах.
Той ме побутна и се засмя.
След като приключихме със смеха, аз се върнах към обяда си.
- Искаш ли? - попита Хари, бутайки подноса си пълен с Бургери, картофи, шоколад и какво ли още не.
- Готвачката ти го даде? - попита учудено, скътавайки един чипс в джоба ми.
- Мхм... - каза той с усмивка.
- Не е толкова зле да се движа с теб... - казах и изхвърлих обяда си в коша.
Той се засмя и двамата продължихме с яденето.
***
Аз тръгнах към кабинета по химия, преди Хари да ме спре.
- О, Мелиса, чипса е мой. - дяволита усмивка се появи на лицето му, карайки очите му да блеснат.
Аз го извадих от джоба и го замерих с досада.
- Това не е края.. - обяви той преди да го вземе от пода.
- Наясно съм. - отговорих и се усмихнах преди да вляза в кабинета.

Хей... Исках да ви благодаря за подкрепата ви... Все пак и 500 четения за 1 ден не е малко. Благодаря... Очаквайте некста много скоро. :*