Impossible Love

16. Alone Under The Rain.

- Как можа да го направиш, Хари? - говореше ми Лиам.
Повтаряше го отново и отново.
~~~
- Събуди се, Стайлс! - крещеше някой в ухото ми.
Лениво отворих очите си и видях, учителя ни. Беше по- червен от обикновено.
- За кой се мислиш? Ще спиш в часовете ми? Напусни часа ми! - продължаваше да крещи.
Всички ме гледаха, а аз само се ухилих. Станах от чина и напуснах стаята.

О, Боже мой. Било е само сън. Един тъп шибан сън. Не мога да повярвам колко реално беше. Това не ми се избива от ума. Мина толкова много време, а аз продължавам да мисля за тъпата случка. Трябва да забравя, но ето, че спомените ме връхлитат отново щом споделих на Мелиса.

° Мелиса °

Какво прави този Хари? Чак ми става смешно как изобщо не му пука.
Засмях се на глупавите си мисли. Груба грешка.

- Какво е толкова смешно, Госпожице? - попита ме учителя.

- Нищо, Господине. - отвърнах и прочистих гърлото си.

- Да се надяваме. - каза монотонно и продължи с урока.

***

- Мелс, ще дойдеш ли с мен до магазина? - попита ме Кейтлин, когато би звънеца.

- Да. Само да видя Хари. - отвърнах с усмивка.

Не знам какво да правя с Кейтлин. Изглежда отдавна е забравила всичко и отново е старата ми приятелка. След всичко станало трябва ли да й имам доверие?

- За какво си се замислила? - прекъсна мислите ми Хари.

- Мисля нещо... Няма значение. Въпроса е какво си мислеше ти? Да спиш в часа? Това е ново дори и за теб. - смъмрих го.

- Нямаш си и на идея какво сънувах... - започна.

- Мелс, идваш ли? - прониква се Кейтлин.

- Може да почака. - казах на Хари и тръгнах.

***

Йей. Края на часа. На последния час. Петък. Денят явно не е пълен провал.
С Хари станахме от чина и грабнахме раниците.

- За днес имам планове... - проговори Хари и се усмихна.

- И аз. - казах.

- Наистина? Очаквах да сме заедно поне днес.. - въздъхна Хари, видимо натъжен. - Кой е толкова важен? По важен от мен?

- С Кейтлин ще... - той ме прекъсна.

- Кейтлин? Тази Кейтлин, която те мразеше, която те обиждаше и кроеше толкова планове? Тази Кейтлин? - повиши тон.

- Хари, тя се е променила. - опитах се да звуча спокойно.

- Нима? Кажи ми, когато ти се промениш и започнеш да мислиш. - отвърна и тръгна към вратата.

- Трябва да избирам между вас двамата ли!? - попитах с насмешка.

- Точно така! - каза и излезе.

Само не ми казвай, че ще отпрашиш с колата си и ще ме оставиш на дъжда.
Задник.

Сама под дъжда.
Толкова объркана... Тя или той?
Ами как ще се прибера в къщата му? Ъгх... Скапан живот.

Продължих да псувам на ум, крачеща по мокрия асфалт. Да си имам късмета.

***
Къщата на Хари. По-скоро на 1D.
Не искам да се засичам с него, докато събирам багажа си.
Да. Ще се върна в моята къща. Да си сам е готино. Мисля.

Качих се по стълбите с подгизналите си кецове, оставяйки мръсни стъпки по съвършения му килим.

Отворих вратата на стаята си и потърсих черния си куфар.
Набързо нахвърлях дрехите си вътре. Тръшнах се на леглото и въздъхнах.

До къде стигнах?

***

Грабнах куфара си под ръка и започнах да слизам тромаво по стълбите.

- Къде отиваш? - гласът на Хари прониза коридора.

- Какво ти пука? - отвърнах и продължих.

- Ако не ми пукаше, нямаше да си тук в момента. - поясни и заключи погледа си в моя.

Аз не отвърнах, а продължих да слизам по стълбите. Още 3 стъпала те делят от присъствието на Хари.
3 стъпала, 3 стъпала.

- Чакай! - спря ме Хари.

- Какво? - попитах.
Макар и да звучах като непукист, вътрешно исках да ме спре всеки момент.

- Изпусна си ключовете. - отвърна и подхвърли падналите ми ключове на пода.

Не отвърнах нищо. Просто бавно прекрачих вратата. Трябва да го погледна. Трябва.
Преди са затворя вратата пронизах зелените му очи с поглед и затворих вратата.

За сега няма да го видя скоро. Докато не взема решение, ще се науча да живея без нищо. Без него.

~~~

Не ме мразете! :д Дано главата да ви е харесала... Благодаря, че следите историята ми и най - новата. Благодаря. Очаквайте некста скоро! :)