Историята на една парижанка(СПРЯНА)

Глава 3

Гледната точка на Аделин

Събудих се в кабинета на сестрата. Видях Мартен да седи на стол до леглото. Беше забил поглед в земята, като изведнъж ме погледна.

-Как си?- пита той.

-Амиии...Боли ме носа!

-Такъв тупаник изяде.-засмя се той-Как няма да боли.

-А кой ме удари?

-Мисля, че той.

-Мммм...А ти защо си толкова загрижен за мен?

-Видях те как падаш на земята. Как няма да съм загрижен. А и все пак с теб сме приятели от 1 клас.

-Еее... По скоро преди 5 клас!

-Не, не е така! Ти винаги си ми била приятелка!

-Но дали ти си бил на мен?

Започна неловко мълчание. Аз се изправих от леглото но тръгнах да залитам. Мартен ме хвана. Отново тези красиви очи. Тогава той ме изправи на крака.

-Внимавай! Можеше да не съм тук!-каза той

-Ако не беше тук нямаше да си правя труда да излизам!-казах, взех си раницата и излязох. Тъкмо биеше звънеца за края на първия час. Направо отидох в кабинета по история, защото имахме следващ час там.

По пътя засякох Лоран и Емил. Те дойдоха до мен.

-Как си?- пита притеснено най-добрият ми приятел.

-Извинявай, че те ударих!-каза Емил

-Добре съм! И Емиле, удряш доста силно!-казах и се засмях.

Тръгнахме към стаята. Влязохме и си седнахме по местата. За нещастие трябва да седя до Мартен. Тъкмо си извадих нещата и той влезе.

With love-Thegirlwhoaddicted