-Ами.. да-казах аз и се усмихнах. Той легна до мен на леглото и ме прегърна. Писах на Лорен.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Само му seen-ах. Онесох се и заспах.
Както всяка сутрин алармата ми би в 6 часа. Отворих си очите и осетих нещо тежко на кръста ми. Видях Мартен който ме е прегърнал и побързах да изключа алармата. Надигнах му рака и влязох в банята. Направих сутрещната си рутина и излязох от банята. Видях го вече буден.
-Добро утро.-каза той през прозявка.
-Добро утро и на теб.-отвърнах му.- Аз трябва да се обличам.-казах и той се обърна. Не мога да повярвам, че под облеклата на лошо момче се крие душичка. Облякох си дънки и тениска.- Готова съм.-казах и той се обърна и ми се усмихна, дойде до мен и ме прегърна. Отново някой трябваше да развали момента. Мама връхлятя през врата, спря като ни видя и започна да се смее на висок глас.
-Аууу, колко сте сладки. Нямам думи.-каза тя
-Трябва да се научиш да чукаш.-отвърнах й нацупена.
-И да пропускам тези моменти!-засмя се тя. Завъртя се на пета и излезе. Мартен ми се усмихна.
Слязохме долу на закуска.
-Днес пак ли ще те взима Лорен?-пита тате недоволен от това че съм спала в една стая с Мартен.
-Не. Казах му че днес ще ходим пеша.- казах и погледнах към гаджето си. Побързах да се наям и наппавих знак и на Мартен да се наяде бързо. Когато бяхме готови казахме „чао“ на семействота ми и тръгнахме към училище.
-Как си? Нещо се умълча.-пита той
-Добре! Просто се замислих за нас!-оспокойх го, или го напрегнах, не знам.
-Не си сигурна за връзката ни?-спря да ходи и ме погледна в очите.
-Нееееее, не. Чудя се дали да кажем, че сме заедно!-видимо се успокой.
-Както искаш, но ако не кажем, някой сваля ли те ще му щчупя зъбките.-усмихна се той.
-Ако някоя ти се предлага, ще боядисам стената с грима й.- удвърнах му аз.
