Отново те срещнах

#1 Пълна развалина

Два часа по-рано..

Усмивката беше на лицето ми, докато се приготвях и изгарях от нетърпение за срещата със Сам. Облякох къси дънкови панталонки, къса бяла тениска и бели маратонки. Сложих си лек грим и се пръснах с любимия парфюм на Сам, който той ми подари. Бях готова, но се погледнах за последен път в огледалото и се усмихнах на отражението си, преди да взема чантата и да изляза от апартамента.

Преди да отида при Сам минах през аптеката за да взема една кутия презервативи, с които щях да го изненадам. Така щях да му покажа, че вече съм готова за следващата стъпка, а и не бях сигурна дали той ще има, защото досега не бяхме правили секс. До сега не се чувствах готова, а и не бях сигурна дали вече съм, но той нямаше да ме чака вечно. Бях се изчервила под грима, но вече нямаше връщане назад. Това щеше да е моят подарък за него.

Тръгнах към апартамента му и вече бях пред входа на голямата сграда където живееше. Качих се в асансьора и натиснах бутона за шестия етаж. Когато пристигнах натиснах звънеца и когато никой не се появи да отвори почуках на вратата. Чувах звуци от другата страна на вратата. Усмихнах се, когато си помислих, че телевизора е пуснат и може би е заспал.
Позвънях на звънеца още веднъж и изчаках около 5 минути, докато вратата се отвори. Видях Сам само по боксерки. Сега ставаше, но не изглеждаше сънлив, напротив изглеждаше задъхан, леко изпотен и дишане тежко сякаш е тренирал.

Той ме гледаше уплашено и в същото време учудено. Знаех, че не ме очаква, защото не се бяхме уговорили предварително, но би трябвало да знае кой ден е днес и, че вероятно ще го изненадам. Но не очаквах чак толкова да се разочарова, че съм тук. Дори не ме покани да вляза. В съзнанието ми се появиха милиони въпроси. Какво му ставаше?

- Лина какво правиш тук?
- Ами изненада! - казах му и се усмихнах.
- Ами доста ме изненада, не те очаквах?
- Няма ли да ме поканиш вътре, тук ли ще стоим? - тръгнах да влизам, но той не се отмести.
- Сега не е удобно, малко съм зает. - той ми отговори и чух женски глас от вътре.
- Скъпи кой е? - след като чух тези думи той леко се обърна и видях едно полуголо момиче. Очите ми се насълзиза, а от устните ми не можеше да излезе и една дума. Усетих как ръката ми се вдига и удря шамар на Сам, а от устните ми се откъснаха единствените думи, които не очаквах да изрека тази вечер.
-Това е краят, Сам! - и след тях се обърнах и си тръгнах, а той викаше името ми.
- Лина не е това което си мислиш.

Не е това, което си мисля ли? От къде знае копелето какво си мисля?

-Лина не е това което си мислиш. - повтори той. - Лина моля те спри! Лина ще ти обясня! Лина!

Той продължаваше да повтаря името ми, но аз не се обърнах, докато стигнах до асансьора, а той все още стоеше пред вратата на апартамента му. Знаех, че няма да тръгне след мен, защото все още беше по боксерки.

Качих се в асансьора, а след като вратата се затвори, вече не можех да съдържам сълзите си. Времето минаваше, а аз не знаех на къде съм тръгнала, докато не се озовах на плажа. Погледнах часовника ми, осъзнавайки, че съм плакала половин час, докато вървя.

Сега оставях стъпките ми по пясъка на Санта Моника с пресъхнали от плач очи. Все още не можех да осъзная какво видяха очите ми. Все още ми се плачеше, но не можех, защото нямах повече сълзи. Исках да извикам с цяло гърло, но не можех, защото наблизо все още имаше малки деца, които тичаха по плажа или се плискаха с вода, докато родителите им викаха след тях да спират и да се приготвят за тръгване.

Седнах на пясъка и погледнах залеза, беше толкова красив. Искаше ми се и живота ми да бъде толкова красив. Искаше ми са беше безгрижен, като на децата покрай мен. Такъв беше до преди час, но вече беше пълна развалина.

Но аз съм глупачка, че имах доверие на човек, който не го заслужаваше. Вярвах му повече отколкото вярвах на себе си. Давах и правех почти всичко, което иска. Само едно нещо пазех. Пазех моята невинност, като не му давах секс, но той си е намирал. Не можеше да ме изчака, докато стана готова и затова го направи с онази курва, а кутийката с презервативи започваше да тежи в чантичката ми.

Да, това е моето положение сега. Заради бившото ми гадже Сам, с когото скъсах преди малко. Видях го с друга в апартамента му на нашия празник, нашите 100 дни откакто се събрахме.

След като седнах на пясъка и мислех каква глупачка съм. Зарових глава в коленете си. Започнах отново да плача. Изглежда все още имах сълзи. Усетих нечии стъпки и как някой да сяда до мен, а аз се чувствах пълна развалина...

........................

Надявам се да ви хареса.
Благодаря на моята приятелка и редакторка mikeymilk.

Ако ви харесва това което пиша коментирайте и вотвайте 😘