Отново те срещнах

#7

Днес е първия ми ден на работа. Ще бъда асистен-стажант в една модна фирма. Вълнувам се много, защото за първи път ще работя на такова място. Обличам един черен панталон който е по мен. Обличам и една блузка с поло, с бяло и черни черти. Сресвам косата си и си слагам гланц. Обувам маратонките си и взимам чантичката си. Отварям вратата на стаята и виждам мойте приятели седнали около плота и си говорят. Мартин е със сиво долнище и бял потник. Усмихва се на двете ми приятелки. Ева е завързала русата си коса на кокче което е леко разрошено. Амбър е спуснала дългата си коса която е леко влажна след сутрешния душ. Ева е с къси спортни черни панталонки и бяла широка тениска която може и да е на Мартин, а Амбър с пижама която е на еленчета и е синя, много е сладка.

-Добро утро. - усмихва ми се Мартин.

- Guten Morgen - усмихвам му се след като му казвам добро утро на немски, а те се засмиват.

-Май днес някой е в добро настроение. -казва Амбър.

-Не просто днес ми е първия работен ден и се вълнувам. - отвръщам ѝ и тръгвам към вратата. - Чао ще се видим довечера в 18:00.-казвам и излизам от апартамента.
Таксито ме чака на входа на квартирата.

Вече съм пред фирмата наречена "Play". Тя не е много голяма на 3 етажа е със светлосини прозорци. Изглежда много стилна. Влизам вътре. А пред мен се разкрива страхотна гледка. Това в което влизам би трябвало да е фоайето. Секретарката седи зад едно кръгло бюро и на него пише "secretary". До нея има два модела. Единия е облечен в прекрасна синя рокля. Която е дълга до земята. Деколтето ѝ е сърцевидно и има малки камъчета на бюста. Страхотна е. От другата страна на другия манекен има рокля която е къса и се пада до средата на бедрата. Цвета ѝ е много нежно лилаво. Изчистена е бе никакви странични работи и с две презрамки.

Във всеки ъгъл на залата има модели.
Насочвам се към секретарката.
Тя ме забелязва и се изправя. Усмихва ми се. Руса жена. На около 30 или 35. Облечена с черна пола и черна блузка.
-Здравейте. - поздравява ме жената която седи срещу мен.

-Здравейте. -усмихвам ѝ се.

-С какво мога да съм ви полезна? -пита ме като поглежда в компютъра си.

-Казаха ми днес да дойда.

-А името ви? -пита ме жената.

- Лина Кейт.

-Момент сега ще проверя. -тя позвънява по телефона. -Ало Лина Кейт е тук. Добре. -затвари. -Господин Конър ви очаква в кабинета си. - казва жената и отново сяда на стола.
-Качете се по асансьора и натиснете за нулевия етаж. Там е единствено на господина кабинета.
Кимвам и ѝ обръщам гръб.

Качвам се в асансьора и натискам което за нулевия етаж. Изчаквам. Поглеждам в телефона си имам съобщение от Кевин и Амбър. Не ги отварям. Вратите на асансьора се отварят, а аз правя две крачки и излизам от него. Страшно съм притеснена. Какво се очаква да правя и дали ще се справя. Ами шефа? Чух че бил много суров човек. Вдишвам и издишвам. Оправям косата си и поглеждам надолу към панталоните. Добре готова съм. Оглеждам се наоколо а всичко се в тъмносин цвят. Но подхожда на мястото. Има модели поставяни. На тях има най-различни стилове на обличане. Има и модели без дрехи. Поглеждам напред и виждам врата. Сигурно това е кабинета на ггосподин Конър. Правя няколко крачки и вече съм пред вратата. Поемам си още една глътка въздух и почуквам.

-Влез. -чувам дълбок мъжки глас.
Поставям ръка на дръжката на вратата "Моля те господи, бъди с мен! " Отварям я и влизам вътре като затварям след мен. Оглеждам кабинета, а той е твърде голям за един човек. Поглеждам и към човека седнал на бюрото. Гледа нещо на някаква хартия. Той поглежда към мен, а аз замръзвам на място.

Не мога да мръдна. Все едно някой е заковал краката ми за пода. Той е. Не е възможно. Няма как. След толкова много време. Този тъмен и разтърсващ поглед. Тази кафява и мека коса. Тези големи ръце с тези дълги пръсти, държащи химикалката. Не мога да дишам.

- Госпожо Кейт? - изправя се. -Добре ли сте? -чувам гласа му, но не мога да отговоря. -Елате и седнете! -посочва мястото пред бюрото. Където има два стола и една маса. Не знам с какви сили, но успявам да стигна до стола. Сядам и вдишвам голяма глътка въздух.

-Да... Нищо ми няма... Просто съм малко притеснена. - казвам му загледана в пръстите на ръцете си.

-Успокойте се аз не ям хора. -усмихва се. Да само се чукаш с непознати и после не отговаряш дори и не звъниш. Казвам си мислено.

Преглъщам.

- Приета сте тук за да бъдете моя асистентка. Ще работите тук в моя офис докато свикнете и научите всичко. Няма как да се доверя на някой да ви обучи и после да стане нещо неочаквано и да ви обвиняваме за нещо което не ви е обяснено. Обичам всичко да ми е изрядно.- казва и отново става сериозен.

-Добре. - отговарям като за момент поглеждам към него. Толкова е сериозен. А онази искра в очите му все още седи. Преглъщам и си спомням всичко което се случи след онази вечер.

След като приключих работа излизам от фирмата и си хващам такси. По това време по улиците е истински кошмар. Казвам адреса на шофьора и той потегля. В мислите ми е само един човек. Адам Конър!