Отново те срещнах

#5

В настоящето...

Днес е завършването ми в университета. Това ми е първото више мисля да запиша още едно. Но преди това трябва да си намеря работа.

Ставам от леглото, отивам към банята измивам си лицето и зъбите.

Мирише ми на палачинки и на кафе. И тази сутрин Ева е станала рано или изобщо не е спала. Тези нейни кошмари не я оставят на мира.

Готова съм в банята, излизам и се запътвам към кухнята там виждам Ева, Мартин и Амбър как ядат палачинки.

С Амбър се познаваме повече от 7 години и живеем вече 6 години заедно.

С Ева се запознахме в университета, тя си търсеше жилище, а ние се нуждаехме от съквартирант за да ни е по-лесно за плащането на кварата, а Мартин просто е на грешното място, при тази мисъл се засмивам, просто ние не бяхме махнали обявата, че си търсим съквартирант,а той ни попита дали може да се пренесе при нас. Ние му обяснихме, че сме три момичета, а той каза, че няма проблем с това и че има 3 сестри с който е израстнал и ще ни приема като негови сестри. Затова вече 3 години живее с нас.

Мартин е най-добрия ми приятел, секси, добър и божествено красив. Винаги съм забелязвала Ева и Мартин как се гледат, но не знам какво има между тях, но нито един от двамата няма гадже, а и нямат и това намерение.

- Оооо Лина ти се събуди. -поглеждат ме и тримата, а Амбър ми съобщава- Марти направи палачинки ела и си хапни и да тръгваме за университета. Ще трябва да си вземем само дипломите и сме готови с там. После ще отидем да се разкараме ние трите, а Мартин има работа ще излиза със Кевин, Мейсън, Джеймс и Стивън. -този път палачинките са направени от Мартин.

- Да, а и може и да не се прибера. - съобщава ми Мартин. Винаги ми се обясняват така. Не искат да ме оставят сама.

-Добре бе хора. Успокойте се. Ако нещо без това никъде не ми се ходи и не ми се прави нищо ще си седя в нас.

- Не никакъв случай! Тази вечер ще правиш секс! - Ева май откачи напълно.

- Престанете да ми казвате да правя секс! И сама се задоволявам.- Мартин ме погледна учудено и на лицето му се появява засрамена усмивка. По-често тила си.

-Виждате ли карате ме да говоря глупости, пред Мартин. А ти Мартине се направи, че не си ме чул. -Надявам се наистина да се направи, че не ме е чул.

- Добре не е задължително да правиш секс, но тази вечер ще дойдеш с мен и Амбър на нощен бар. Ще пийнем и ще се приберем. Може и да се разходим по плажа. - знам че те няма да спрат да ме карат докато не отида с тях. Понякога Ева ме дразни много.

- Добре.

Вече си взехме дипломите и тържеството мина. Сега ми е най-важно да си намера и работа.
Прибираме се вкъщи и започваме да скачаме и викаме. "Завършихме".

Ние трите сме откачени и затова си и пасваме толкова добре една на друга. Но може би аз съм най-нормалната сред тях. Та те двете успяха да развалят добрия Мартин. Да той може да няма гадже, но не може да не прави секс като всеки мъж и затова понякога виждам момичета как излизат тайно от неговата стая. Но не съм му казвала нито и на тези двете ненормалните.

Влизам в стаята ми и отивам до гардероба ми. Отварям го и почвам да изкарвам дрехи от него. Избирам си един черен топ с дантела по него, който показва твърде многи. Чудя се да сложа къси панталонки или пола. Избирам полата. Топа е с връзки отпред и ги оправям отнема ми време досега не съм го слагала. Поглеждам се в огледалото и се чудя на самата себе си. Не приличам на себе си няма как да изляза с това. Чувам вратата да се отваря и се обръщам, виждам Амбър.
-Малеее.. - отваря си устата. Знам че се изненада попринцип тя се облича по подобен начин и ме е карала и аз да се обличам така но аз ѝ отказвах.

-Моля те не коментирай. Ще го сваля. Може би ще сложа една риза или потник.

- Неее, прекрасна си. Това ти отива много. Дори и на мен не ми седят толкова добре.

- Няма да го нося. - казвам ѝ.

- Човек ти имаш красиви и големи гърди, не са като мойте 5 стотинки. Това ти го прави още по секси. Еви, Еви ела да я видиш. - не това беше грешка да го облека това нещо. Сега и двете ще ми мрънкат, а аз няма как да им откажа.

Ева влиза в стаята и не каза нищо само отваря уста и ще гледа.

- Еви кажи ѝ че е прекрасна и да не го сваля. - просто аз не мога да се оправя с тези двете.

- Даа чудесна си. -отговаря Ева и се усмихва.

-Тогава щом всички сме готови нека да тръгваме. -казва Амбър и ни хваща под ръка.

Вече сме в таксито и пътуваме към бара. Нямам си и на представа в кой бар ще ходим.
Таксито спира и ние слизаме. Този бар ми е до болка познат. Помня го все пак той промени живота ми за една нощ.

Благодаря че четете това което пиша. Всяки коментар или воюване това значи много за мен 😊❤.