Отново те срещнах

#2 Той

Нямах смелост да вдигна главата си. Не исках някой, който познавам да ме види в това състояние. Усетих как този някой въздиша, преди да проговори с непознат мъжки глас.

-Здравей! - Вдигнах леко главата ми за да видя кой е. Наистина не го познавах. Момче на около 20-22, но можеше и по-голям. Вече беше достатъчно тъмно, а очите ми замъглени от сълзи за да позная възрастта му. Не ми пукаше, само да се махнеш по-бързо от тук. - Защо плачеш? Кой глупак натъжи такова хубаво момиче като теб?

- Не е твоя работа! - изстрелях бързо, но той беше прозорлив и на свой ред зададох своя въпрос, въздешайки. - Как разбра?

- Какво съм разбрал? - усмихна се той.

- За глупакът, който ме е натъжил. - той се засмя.

- Значи съм познал. - той ме гледаше с красивото си лице, не го познавах и по това разбрах, че не е от тук. Очите му бяха тъмно кафяви, косата му кестенява. Беше облечен с черни дънки и бяла тениска, краката му бяха боси и имаше сладка усмивка. В ръката си държеше бутилка и силно се надявах да беше алкохол.

- Какво има в бутилката? - попитах го бързо, преди да съм размислила.

- Уиски. - каза той, като повдигна леко бутилката и отпи.

- И защо пиеш?

- Ами имах нужада от нещо по-силно. - не знаех как точно да си поискам, затова просто посегнах към шишето.

- И аз имам нужда. Може ли?

- Сигурна ли си?

- Напълно! Сега може ли? - той ми подаде бутилката, а аз я грабнах бързо и я надигнах, като започнах да излизам изгарящата течност в устата ми.

- По-бавно. - той ми дръпна шишето от ръцете, а аз се закашлях.

- Защо ми взе шишето? - попитах го, когато кашлицата се успокои.

- Защото не ми изглеждаш като такова момиче.

- Какво момиче?

- Което някога е пило алкохол.

- А като какво момиче изглеждам?- въпросите ми не спираха да се изреждат един след друг, а отговорите му не закъсняваха.

- Момиче, на не повече от 16, което винаги спазва правилата и никога до сега не е пило алкохол.

Аз пак се разплаках. Не би трябвало думите на един непознат да ме нараняват, но щом той мислеше така за мен, значи бях наистина много зле. Усетих ръката му на гърба ми, да ме потупва съвсем леко и успокояващо.