Their Love Story (спряна)

𝙸𝚗 𝚝𝚑𝚎 𝚖𝚎𝚊𝚗𝚝𝚒𝚖𝚎

А докато Гук си живееше царски господарски у тях, Техьонг мислеше задълбочено, гледайки празния двор през прозореца на класната му стая, подпрял главата си на ръка.

Защо всъщност, Чонгук го мрази? И защо той самия го мрази?

И не намери причина.

Заради това се реши, че след като той се върне ще говори с него.

Това щеше да бъде трудно, но постижимо.

-Хей Те къде си се умисли пак?-да..дори и не беше за първи път.

Наистина размишляваше много над това беше и малко разсеян.

-Оу ами....никъде?

-Не е никъде. За какво толкова мислиш?

-Не. Наистина. Просто мислех какво да правя след училище.-повдигна рамене.

-Поне когато лъжеш, лъжи достоверно. Кажи ми! За какво мислиш?

-Оф... много си досаден Джимине!

-Знам. А сега ми кажи!

-Няма да ти кажа. Веднага ще ходиш да го изпееш...

-Хайде бе Техьонг! Няма да те изям!

-Казах ти. Мисля какво ще правя след училище.

-Оф. Няма да ми кажеш нали?

-Не!

-Тогава да излезем след училище. Ще ми разкажеш.

-Боже. Господи. Какво не ти е на ред?

-Всичко!-обади се Марк от задния чин.

-Яя ти да мълчиш!-цапна го Джимин със първото нещо което намери.

-Ще нахъскам Хечан срещу теб!-Марк присви очи заплашително докато търкаше удареното място.

-Давай. Той толкова безобидно сладурче! Какво ще ми направи?

-Ще видиш ти!

-Да, да...А сега Техьонги-

-Не.

-Скучен си.

-Знам.

-А-

-Ех бе млъкни досаден си!-провика се Марк.

-Е сега ще ти покажа аз на теб!-започнаха да се гонят из стаята.

Техьонг когато усазна, че Джимин е взел учебника му за следващия час хукна след тях в коридорите.