Their Love Story (спряна)

𝙷𝚎𝚕𝚕𝚘 𝚊𝚐𝚊𝚒𝚗

Чонгук седеше на чина си и гледаше злобно гледката пред него.

Техьон и Джимин се смееха и си говореха.

-Ти копеле...!-тихо прошепна.

-Хей Кук!-появи се приятеля му.

-Изобщо не ме Кукосвай!

-Хей по леко! Не съм ти виновен с нищо!-Юнги се настани до най-добрия си приятел.-Защо все още толкова го мислиш?

-Какво? Я повтори?-пределите на Чон.

-Ах не...-почеса се нервно по тила-Куки виж, не исках да те ядосам!

-О така ли? Тогава си затваряй устата ако не искаш следващия път да свършиш при сестрата!-подсмихна се Кук.

След секунда момчетата се смееха леко.

-Това е моя Кук!

-Тихо ти там хах.

...

Бе обяд.

Всички ученици бяха в столовата и обядваха.

Кой сандвич от вкъщи кой обяд от стола.

Погледа на Чонгук отново бе върху очите на Техьонг.

А Техьонг отново се усмихваше, Чонгук мразеше тази усмивка.

Тази красива и блестяща усмивка, ако ти се усмихнеше може да ти оправи деня, може да те накара да се усмихнеш.

-Искам да изтръгна тази усмивка от лицето му!-злобно изплю Кук, а Юнги го погледна или по скоро човека който гледаше.

-Здобри се с него.

-Какво?! Ти луд ли си!?-извика и спечели погледите на почти всички.

-Какво сте зяпнали? Продължавайте да ядете!-тропна по масата.

-Абе Кук, ти изобщо спал ли си?

-Да. Защо?

-Очите ти са кървясали и те видях как едва се крепиш. Защо не останеш у вас дакото се почувстваш добре, хм?

-Добре съм. Стига.

-Щом казваш.-повдигна рамене Юнги.

Кук порови във храната си още малко и излезе.

Техьонг видял го, го последва.

Ходеше след него и гледаше как едва се държи на краката си.

Скоро излязоха извън училище.

Кук отиде зад него, а Техьонг го следваше.

Там Кук се звъртя и седна на земята като видя Техьонг.

-Какво искаш? От мен? Още..?-засмя се.