Their Love Story (спряна)

𝙺𝚒𝚜𝚜 𝚘𝚏 𝚠𝚊𝚛

-Техьонг как ти хрумна да направиш тая простотия?-Джимин се вайкаше.

-Ами...реших да пробвам и стана.

-Ох боже Техьонг..-Джимин се хвана за главата.-Все ти ги ражда такива главата.-удари го.

-Еми какво да направя! Такъв съм!-каза в своя защита.

-Да бе! Ти да не си на 5! Как по дяволите ще си помислиш, че можеш да станеш титан!

-Ама не! Исках да видя дали мога да си пробия кожата!

-Момчета преча ли ви?-учителя скръсти ръце пред гърдите си и гледаше лошо.

-Не.-затихнаха.

След часа Джимин продължи да му чете конско. Ама и Техьонг е един такъв.(то не, че аз не пробвах..и продължавам.)

-Джимин трябва да гледаш Attack On Titan. Казвам ти, ще ти хареса.

-Не. Не ми.

-Поне един епизод!

-Оф хубаво! Досадник!-изсъска Джимин, а в следващия момент Ким изхвърча назад.

-Какво...

Чонгук се появи и моментално започна да налита на бой на Техьонг.

-Ей какво ти става!-разкрещя се Джимин..

-ТИ ЛИЦЕМЕР! КАК СМЕЕШ!

-Чонгук какво ти става!? Успокой се!-опитваше се да го дръпне, но без резултат.

Техьонг със някакви мизерни сили успя да му хване ръцете и да го изблъска в стената.

-Какво стана??!-попита притеснено изобщо игнорирайки, това, че лицето му пулсираше от болка.

Чонгук си бе доста здрав..

Техьонг го подкани да говори.

-Кажи ми...но бъди честен.

-Какво? Какво стана?

-Техьонг...-започна нервно-т-ти ли уби родителите ми?

Ким му се опули на среща. Що за въпрос по дяволите?

-Не..защо да ми е да го правя?

-Не ме лъжи!

-Не те! Да ти приличам на човек който би ги убил?

-Ако бъдем честни...

-Стига Чонгук! Поне веднъж остави на страна шибаните си емоции и спомени от миналото! Кой ти го каза?

-Джин...

-Знаех си, че в това момче има нещо странно...твърде е перфектен за да е истина. Къде е??

-Чака ме...-сведе глава, почувства се някак виновно.

-Какво? Какво изобщо правиш с него!-развика му се насреща, а Гук беше хем объркан хем се чувстваше кофти.

Техьонг? Крещи? Я пак? Това лъчезарно и сияещо момче? Пфф..няма начин.

-Ами..той просто ме дръпна и ми го каза.. Започна да ми разказва някакви неща...-все още гледаше в земята.

-И ти му повярва? Някакъв просто дойде да ти каже, че съм убил родителите ти и ти му повярва и айде давай да го пребивам! А? Ето заради това Джимин те е оставил! Дори не си си мръднал пръста да го спреш! И какво сега..дори по някакъв начин започнахме да контактуваме, а ти? Нямам думи Гук. Сигурно ако сега ти кажа, че чукам Дженифър Лопес ще ми повярваш. Пф!-пусна ръцете му небрежно и си тръгна.

Беше разочарован, това го удари право в сърцето. Мразеше, че Чонгук е толкова лековерен. Та той дори не искаше да се опита да загърби миналото, да започне на чисто и да се стегне.

Надеждата му огасваше бавно, а Чонгук седеше там поразен.

Чувстваше се наранен, а не трябваше. В момента се чувстваше като отхвърлен от живота най големия безполезен боклук който си смачкал и изхвърлил.

Потисна чувствата в себе си и спря Те, хваящйки го за лакътя.

Завъртя го рязко и разби устните си в неговите, а Джимин се ококори.

Hareswa li wi? Dano da wi zashtoto na men ne mnogo.Taehyungie_Tae_Tae❤️❤️❤️