Their Love Story (спряна)

𝙽𝚊 𝙹𝚊𝚎𝚖𝚒𝚗

Техьонг седеше на стола и зяпаше тавана.

Присъствието на Чон му липсвше.

Изведнъж той връхлетя през вратата задъхано.

-Техьонг...

-М?

-Имаш среща със На Джемин.

-Какво?! На Джемин певеца?!

-Да. След 2 минути. Той чака във кафенето на другия край на Сеул.

Съжалявам. Моя е грешката, че ти казвам чак сега...-докато му се обесняваше Техьонг профуча покрай него.

-Още ли ще се мотаеш, после ще се самосъжаляваш. Когато сме на работа не искам грешки, нито съм ти Техьонг от училище. Поне в това отношение бъди сериозен.

Чонгук остана шокиран.

-Да.-бързо се изнесоха от сградата и се натовариха в колата на Гук.

-Не знаех, че имаш кола.

-Вече знаеш.-Чон потегли с мръсна газ и Техьонг се вгради с седалката.

-Следващия път предопреждавай!

-Я не мрънкай. Ще те оставя да си ходиш пеша.

-А не не.

-Тогава не се оплаквай.-Те млъкна.

-Е ти сериозно ли! Тае слизай от колата!

-Какво? Какво става?

-Има задръстване.

-И как предлагаш да стигнем до другия край на Сеул.

-С тичане.

-Ти луд ли си?

-Не. Спасявам ти задника.

-Да. Луд си.

-Слизай!

Техьонг се стресна и слезе, а след него и Чон.

-Какво чакаш?-хваща му ръката и започва да тича.

След известно време тичане, Техьонг се умори.

-Отказвам се. Не мога повече.

-А няма такива. Хайде още малко има от задръстването след това ще хванем такси.

-Чонгук имам чувството, че ще умра. Моля те.

-Ох, че си. Скачай ми на гърба.-кляка пред него.

Хайде!

Техьонг се качва на гърба му и Гук започва да тича с него.

За негов късмет бързо излизат от задръстването и намират такси.

-Розовото кафене. И побързайте!-таксиджията му кима и потегля бързо.

След около 10 минути са пред него.

Техьонг излиза бързо и влиза в кафенето с гръм и трясък.

Засича идола и отива при него.

-Съжалявам, че идвам чак сега.

-Няма проблем.-идола се усмихва.

[+]

Towa e po skuchno ot jiwota mi, syjalqwam za koeto Taehyungie_Tae_Tae