Their Love Story (спряна)

𝙷𝚞𝚛𝚝 𝚏𝚎𝚎𝚕𝚒𝚗𝚐𝚜

Яростно се придвижи до него.

-Какво искаш?

-Я стига Чонгук. Не ме разигравай!-повиши леко тон.

-Аз ли? АЗ ТЕ РАЗИГРАВАМ!?-викна му.

-ДА! Първо ми ревеш в прегръдките след това и ме молиш да те изпратя до вас!

-И? Какво? Вече реши, че сме приятели ли или какво? Всеки се нуждае от рамо на което да поплаче когато е слаб, а тогава ти беше там и не се прави на света вода мина не напита! Нима забрави какво ми говореше и как ме милваше, а?!-опитваше да запази контрол, но не му се получаваше усобено.

-Първо, какво, аз да не съм ти приятел под наем? Когато ти е угодно съм..

-СЕГА НИЩО НЕ ТИ ОБЯГВА НАЛИ!-извика, а от нерви неволно удари по масата, а Техьонг леко се сплаши.-Аз ти казах, че не искам да говоря с теб, но нее АЗ СЪМ ГОСПОДИН НАХАЛЕН ЗАДНИК ИСКАМ ДА ТИ ПОМОГНА, НЕ СЪМ ИСКАЛ ДА ТЕ НАРАНЯ И СИ ВРЕШ НОСА ВЪВ ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ ХОРА, КРАДЕШ ИМ ГАДЖЕТАТА, ПОСЛЕДНОТО НЕЩО КОЕТО СА ИМАЛИ И ГИ ЗАЕБВАШ ДА КЪРВЯТ ДОКАТО И ПИСЛЕДНОТО ЧУВСТВО НА ЛЮБОВ НЕ СЕ ИЗПАРИ ОТ СЪРЦЕТО ИМ!!!-всичко на един дъх изговори, а Техьонг още обменяше информация.

-И ЗНАЕШ ЛИ?! ДА!! НАИСТИНА ТЕ МРАЗЯ! А какво мисля за теб - нещастно копеле което ми СЪСИПА ЖИВОТА И СМЧКА ЧУВСТВАТА МИ!!!

Почти го удари.

-....-точно сега Техьонг не искаше да признае, че е наранен, точно от него.

Повече от всичко искаше сега да се свие и да заплаче със цяло гърло или да избяга, но щеше да изглежда нелепо и смехотворно за момче.

-Ако можеше да не те виждам никога повече!?-тихо измрънка Чонгук. Техьонг гледаше в празнината, наистина го заболя.

-Чао Чонгук.-просто не издържа и избяга.

Каза си 'Майната' и просто избяга от там като някоя страхлива женичка.

А времето също не беше на тяхна страна и силен дъжд се сипеше.

Чонгук седеше вътре и го гледаше от вътрешната страна на големите прозорци.

Всякаш всичко се случваше на забавен каданс, а той просто гледаше как тялото на Техьонг се отдалечава.

-Пич... Това беше много жестоко. По добре го последвай.-непознат си сложи ръката на рамото му, Чонгук само го изгледа и махна ръката му отново поглеждайки почти изчезналото тяло на Техьонг от погледа му.

-По дяволите...-изпсува тихо и като стрела изхвърча от кафенето.-Техьонг!

Wikam si chakai da te tagna che pone ti sledish sus jelanie Taehyungie_Tae_Tae❤️❤️❤️