- Е? Какво ще гледаме днес? - усмихна се чаровно Кал и се тръшна на дивана заедно с голямата купа пуканки.
- Ще трябва да избереш между ужаси и комедия. - отвърнах и вдигнах двата диска, за да може да ги огледа.
- Nothing Left To Fear? Сериозно ли? - изкикоти се той, очевидно привлечен към ужасите.
- Извинявай, че не разполагам с таен запас от ужаси.- нацупих се в отговор, сложих диска в плеъра и седнах до Кал.
- Няма проблем. Ако решиш някой път отново да гледаме филми ще взема някой от Майкъл и Лиса. - погледна ме той и видях пламъчето на надеждата в красивите му очи.
- А Майкъл и Лиса са?
- Най-добрия ми приятел и гаджето му, което е и моя най-добра приятелка, както и доведена сестра. - усмихна се той, сякаш това изобщо не звучеше сбъркано.
- Я дай пак? - засмях се и улових една пуканка с уста.
- Дългата или кратката версия искаш?
- Пробвай с кратката, а ако не схвана, ще ми разкажеш по-подробно.
- Добре. Познавам Лиса от както бях ... 10 годишен? Може би там някъде. Станахме най-добри приятели, след няколко години аз и момчетата, групата ми, заминахме на турне и я зарязахме в Австралия. Тя се скара с майка си и дойде при нас в Лондон. - направи кратка пауза, за да си поеме въздух, след това продължи. - Всички бяхме на ясно, че си пада по Майк, както и той по нея. С малко помощ станаха гаджета, но по време на това "приключение" майка и ни създаде доста проблеми и накрая Лиса се озова в дом за деца. - отново спря, за глътка въздух. - Единствения начин да я измъкнем бе някой да я осинови, за това майка ми се нагърби с тази задача, понеже Лиса все още нямаше 18 и накрая всичко приключи със щастлив край.
Той млъкна и ми се усмихна, като се тъпчеше с пуканки. аз седях срещу него и го гледах с широко отворени очи.
- И това е кратката версия? - изсмях се, все още леко зашеметена от многото информация.
- В общи линии. - сви рамене той и кимна към телевизора. - Ще пускаме ли филма?
- Ако не те е страх. - повдигнах вежди и преметнах едно одеяло върху двама ни.
- Ако ме хване страх ще се скрия под одеялото! - изплези ми се той.
След като началните надписи започнаха хвърлих бърз поглед към Кал. Той ми се усмихна топло и разпери широко ръцете си, за да ме прегърне. Аз послушно се преместих до него и се сгуших в него. Усещах аромата му. Съвършено мъжки - одеколон, пяна за бръснене и едва доловим парфюм. Бях сигурна, че аромата му ще остане за дълго в съзнанието ми, дори след като се разделим.
YOU ARE READING
We Are People Too
Fanfiction"Курва!" "Кифла!" "Уличница!" "Безмозъчна мажоретка!" "Под всичкия този грим си грозна като смъртта!" Чувах тези подмятания от всички. Аз съм едно от онези момичета в училище, които се движат на групи и се мислят за нещо повече от другите. Или поне...
