Не знам кога съм се унесла в сън, но нека просто кажем, че трябваше да спринтирам до училище и въпреки това пристигнах по средата на първия час.
- Нещо да кажеш? Може ли, не може ли? - тросна се досадната учителка по математика гледайки ме все едно съм и изяла закуската.
- Може ли да остана в часа? - изсумтях насреща и. Точно днес не ми беше до нея.
- Не знам ... можеш ли?
- Добре ... ако смятахте да се заяждате още от вратата, защо по дяволите трябваше да питам дали може да остана? - Навъсих се аз усещайки как всички обръщат невярващи погледи към мен.
- При директора! Веднага! - изцвили насреща ми тя и посочи вратата.
Въздъхнах ядосано и излязох като се постарах да затръшна вратата зад себе си. Въпреки цялата простотия с мажоретките, аз бях единствената в отбора, която не създаваше проблеми. Въпреки че понякога тормозех слабите, това беше за да поддържам някакво ниво на репутация. По пътя към директорския кабинет срещнах една от малкото ми жертви. Мисля че се казваше Андреа или нещо от сорта.
Горкичката! Не исках да съсипвам живота и в училище. Представляваше слабо нисичко момиче с дълга черна коса. Говори тихо и е отличничка. Носи тениски на различни банди и най-често черни джинси с кецове. Нямам нищо против нея! Дори я харесвам, но тя толкова се бе наплашила от мен че инстинктивно се свиваше и забиваше поглед в земята веднага щом ме видеше.
Огледах коридора. Бяхме само двете. Може би щях да съм най-голямата глупачка заради това, което щях да сторя, но съвестта ми бе по-силна. Приближих се към нея, а тя се сви още повече.
- Андреа? - повиках я мило. Това очевидно я стресна, защото подскочи и ме погледна. - Виж аз ...
- Съжалявам! Каквото и да съм направила съжалявам! Моля те, не ме унижавай отново! - проплака тихо тя.
Това ли причинявам на хората? Тя се бои от мен! Почувствах се като чудовище още в мига, в който тя започна да говори.
- Успокой се! Моля те! Виж ... това не съм аз. Това което ти причинявам ... не го искам! Просто исках да ти се извиня. Съжалявам, че се държа като кучка. - шока зае мястото на страха в очите и. В продължение на няколко минути тя не каза нищо. Усмихнах се и продължих. - Знам, че извинението не оправя нещата, но вече не смятам да те тормозя. Съжалявам отново. Довиждане.
ČTEŠ
We Are People Too
Fanfikce"Курва!" "Кифла!" "Уличница!" "Безмозъчна мажоретка!" "Под всичкия този грим си грозна като смъртта!" Чувах тези подмятания от всички. Аз съм едно от онези момичета в училище, които се движат на групи и се мислят за нещо повече от другите. Или поне...
