Chapter 4 || I Miss You

567 47 1
                                    

На следващата сутрин се събудих с широка усмивка. Знаех, че скоро отново ще видя Калъм или поне се надявах да е така. Цяла нощ го сънувах. Повтарях срещата ни отново и отново.

Училището бе започнало преди около час. Ще се постарая да вляза поне в третия час. Господин Смит мразеше да отсъствам от часа му по естествени науки.

Станах, взех си бърз душ, сресах косата си и сложих ежедневния си грим. Днес имах тренировка с мажоретките, за това трябваше да облека мажоретния екип. Състоеше се от къса червена пола, от която почти ми се виждаше задника, изрязан топ с името на отбора ни по ръгби в червено и бяло, и високи бели ботуши.

Деня, в който ми казаха, че трябва цял ден да ходя с този парцал ако имам тренировка бе най-големия ми кошмар. Естествено се усмихнах престорено и се направих на супер развълнувана. Мисля, че в деня, в който за първи път се появих в училище с това нещо, Нюман ми каза че ме харесва. Е, точните му думи бяха "Какво ще кажеш да повъртиш този задник специално за мен?". Това, че му отказвах всеки път го караше да ме преследва все повече. Само за да престане излязох с него няколко пъти и за жалост се подведох да спя с него. Въпреки, че очаквах да ме остави на мира след това, той продължи да ме преследва дори още повече! Знам ... Аз съм идиотка, но какво да се прави.

Пристигнах към края на междучасието след втория час.Учениците тип "прекалено готин съм за училище" все още висяха пред сградата, пушеха, говореха или просто се натискаха с някой. За мое съжаление, това бе моята група. Отправих се към групата от момичета, облечени като мен. Сложих фалшивата си надменна усмивка и пристъпих в кръга.

- След това ми каза, че не мога да го контролирам!Представяте ли си? - ръкомахаше развълнувано русото момиче, което подмятахме в повечето фигури. Така и не научих името и.

- Този с всичкия си ли е? - засмях се аз.

- Джейми! - изпищяха всички и се скупчиха около мен за прегръдка.

- За какво говорим? - усмихнах се весело.

- Гаджето на Стейси си позволява прекалено много. - изпъчи се гордо Памела, тя щеше да е капитан след като аз завърша.

Слушах крякането им до втория звънец. След това поех къмкабинета на господин Смит, като преди това се спрях да пия вода.

We Are People TooTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang